Лорънс Гулд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лорънс Маккинли Гулд
Laurence McKinley Gould
американски изследовател
Роден
Починал
21 юни 1995 г. (98 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Геология, география, топография
Образование Мичигански университет

Лорънс Маккинли Гулд (на английски: Laurence McKinley Gould) е американски геолог, полярен изследовател.

Произход и образование (1896 – 1926)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 август 1896 година в Женева, окръг Ван Бюрен, щат Мичиган. След завършване на гимназия в Южен Хейвън (Мичиган), през 1914 отива в Бока Ратон, Флорида, където в продължение на две години е преподавател в начално училище и спестява пари за следване. През 1916 постъпва в Мичиганския университет, но през следващата година прекъсва обучението си и постъпва в армията като участва в Първата световна война. През 1919 се демобилизира, връща се в университета и възобновява следването си. През 1921 се дипломира с бакалавърска степен по геология и постъпва на работа във факултета по геология на същия университет като инструктор и същевременно продължава образованието си. През 1923 защитава магистърска степен, а през 1925 получава докторска степен по геология с дисертацията си за планината Ла Сал в щата Юта. През 1926 е назначен за асистент, а през 1930 става доцент го геология.

Експедиционна дейност (1926 – 1930)[редактиране | редактиране на кода]

Експедиции в Арктика (1926 – 1927)[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1926 г., Гулд предприема първото си пътуване до Арктика като помощник-геолог в експедиция в Гренландия, спонсорирана от университета. През следващото лято, в качеството си на географ и топограф, участва в нова арктическа експедиция, този път в Канадския арктичен архипелаг.

Експедиция в Антарктида (1928 – 1930)[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 – 1930 участва в първата антарктическа експедиция на адмирал Ричард Ивлин Бърд, като ръководител на научния екип. От 4 ноември 1929 до 19 януари 1930 заедно с петима спътници извършва изтощителен 2400-километров поход в Антарктида. Открива „остров“ Рузвелт (79°00′ ю. ш. 162°00′ з. д. / 79° ю. ш. 162° з. д.), картира над 300 км от източния бряг на шелфовия ледник Рос (Бряг Гулд) и провежда първите геоложки и глациоложки изследвания в този район. През декември изследва и картира над 300 км от северния склон на планината Куин Мод и открива ледниците Леверет, Скот и Амундсен, стичащи се от планината. На 19 юли 1930 експедицията се завръща в САЩ и всички нейни участници са посрещнати като герои. Гулд е награден със златен медал от Конгреса на САЩ, медал „Дейвид Ливингстън“ от Американското географско дружество и медал от кмета на Ню Йорк.

През 1931 излиза от печат книгата му: „Cold: the Record of an Antarctic Sledge Journey“ (Brewer, Warren & Putnam), в която описва преживяванията си на южния континент.

Следващи години (1931 – 1996)[редактиране | редактиране на кода]

През следващите месеци и години Гулд обикаля из страната като изнася лекции за Антарктида и написва няколко научни статии за резултатите от експедицията.

През 1932 става професор и председател на геоложкия отдел в колежа Карлтън, Минесота, където остава до 1962. През 1963 се премества в град Тусон и преподава глациология в университета в Аризона.

Умира на 21 юни 1996 година в Тусон на 98-годишна възраст. Носител е на 26 почетни медала.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Laurence McKinley Gould“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.