Вилхелм Филхнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Филхнер
Wilhelm Filchner
германски изследовател
Wilhelm Filchner.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област география, геофизика

Уебсайт
Вилхелм Филхнер в Общомедия

Вилхелм Филхнер (на немски: Wilhelm Filchner) е германски геофизик и географ, пътешественик-изследовател, писател, автор на 27 книги с научно-популярно съдържание и пътеписи.

Ранни години (1877 – 1900)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 септември 1877 година в Берлин (по други данни в Байройт), Германия, в богато семейство. Израства в Мюнхен и 15-годишен постъпва в армейския кадетски корпус, след което служи в армията.

Експедиционна дейност (1900 – 1937)[редактиране | редактиране на кода]

Експедиции в Централна Азия (1900, 1903 – 1905)[редактиране | редактиране на кода]

През 1900 Филхнер си взема тримесечна отпуска и с 300 марки в джоба осъществява скоростно преминаване през Памир.

Пътешествието в Памир прави Филхнер известен в Германия и през 1903 – 1905 осъществява голяма експедиция в Китай и Североизточен Тибет, която вече е спонсорирана от правителството и много добре екипирана и оборудвана. По време на пътуването си извършва първите геомагнитни измервания в района на Синин и езерото Кукунор.

Експедиция в Антарктика (1911 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Китай Филхнер предлага програма за организиране на втора голяма германска експедиция до Антарктида след тази на Ерих фон Дригалски през 1901 – 1903. Постепенно програмата се оформя, намират се спонсори в лицето на правителството, частни предприемачи и организирана лотария. Като предварителна подготовка за сериозното начинание през 1908 и 1910 провежда пробни плавания и изследвания до и около архипелага Шпицберген. Конкретните планове за експедицията са представени пред обществеността през март 1910 в Берлин.

Корабът „Дойчланд“ потегля през май 1911 от Бремерхафен, през октомври напуска Буенос Айрес и се отправя на юг към източната част на море Уедъл. През лятото (декември-март) на 1911 – 1912 експедицията преодолява плаващите ледове и на 30 януари 1912 открива и изследва Брега Луитполд (28 – 35º з.д.) и втория по големина на Земята шелфов ледник Филхнер (542,5 хил. км2). На края на шелфовия ледник, на 77°44′ ю. ш. 34°38′ з. д. / 77.733333° ю. ш. 34.633333° з. д. е открит залива Ваксел, където е взето решение да се построи полярна станция. По време на строителството обаче, част от ледника се откъсва и строителството на станцията е изоставено. Поради настъпването на есента корабът се насочва на север, но не успява да се освободи от ледовете и на 9 март 1912, на 75°43′ ю. ш. 32°19′ з. д. / 75.716667° ю. ш. 32.316667° з. д., е затиснат в леден плен и започва принудително зимуване, което преминава благополучно.

По време на зимуването се провеждат комплексни научни изследвания в областта на океанографията, глациологията, хидрологията и метеорологията. Проведени са много важни изследвания относно движението на ледовете в централната част на морето, измерени са температурите на повърхностните и придънните земи и са получени първите данни за релефа на дъното в тази част на море Уедъл.

През декември 1912, на 63°37′ ю. ш. 36°34′ з. д. / 63.616667° ю. ш. 36.566667° з. д., „Дойчланд“ се освобождава от ледения плен и достига до остров Южна Джорджия и от там се завръща в Германия. Филхнер се надява, че през следващия летен сезон отново ще се върне в Антарктика, за да продължи изследванията си, но в Германия смятат, че плаването му е неуспешно и не са му отпуснати нови средства за следваща експедиция.

Нови експедиции в Централна Азия (1926 – 1937)[редактиране | редактиране на кода]

След успешното приключване на експедицията до Антарктида Филхнер насочва отново вниманието си към Централна Азия. През 1926 – 1928 предприема второ пътешествие в Тибет като измерва земния магнетизъм по маршрута от Кулджа до Синин, а оттам до Лех в Кашмир.

През 1934 – 1937 продължава измерванията като потегля от Синин, преминава по северните граници на Тибет през Черчен и Хотан, и отново стига до Лех.

Следващи години (1938 – 1957)[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 – 1940 извършва подобни изследвания в Непал и там го заварва Втората световна война. Интерниран е от британските власти в Патна, Индия, а от 13 септември 1941 до ноември 1946 пребивава във военнопленнически лагер в щата Махаращра. След войната се завръща в Европа, живее в Цюрих и там умира на 7 май 1957 година на 79-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Ein Ritt über den Pamir, 1903
  • Das Kloster Kumbum, 1906
  • Das Rätsel des Matschu, 1907
  • Quer durch Spitzbergen, zusammen mit Heinrich Seelheim, Mittler und Sohn, Königl. Hofbuchhandlung, Berlin 1911
  • Zum sechsten Erdteil. Die zweite deutsche Südpolar-Expedition Ullstein Verlag, Berlin 1922
  • Tschung-Kue – Das Reich der Mitte – Alt-China vor dem Zusammenbruch Deutsche Buch-Gemeinschaft, Berlin 1924
  • Sturm über Asien. Erlebnisse eines diplomatischen Geheimagenten Neufeld & Henius Verlag, Berlin 1924
  • Quer durch Ost-Tibet Mittler und Sohn Buchdruckerei, Berlin 1925
  • Wetterleuchten im Osten. Erlebnisse eines diplomatischen Geheimagenten Peter J. Oestergaard Verlag, Berlin 1927
  • Hui-Hui – Asiens Islamkämpfe Peter J. Oestergaard Verlag, Berlin 1928
  • Om mani padme hum 1928 (erschienen in 27 Auflagen, über die Tibetexpedition 1926/28)
  • China Asiens Hochsteppen Ewiges Eis Herder&Co Verlagsbuchhandlung, Freiburg im Breisgau 1930
  • Kumbum Dschamba Ling. Das Kloster der hunderttausend Bilder Maitreyas. Ein Ausschnitt aus Leben und Lehre des heutigen Lamaismus Nach Beobachtungen während seiner Tibetexpedition 1926/28, in Kommission bei F.A. Brockhaus, Leipzig 1933
  • Bismillah! – Vom Huang-ho zum Indus F.A.Brockhaus, Leipzig 1938
  • Ein Forscherleben Eberhard Brockhaus, Wiesbaden 1950
  • In der Fieberhölle Nepals Eberhard Brockhaus, Wiesbaden 1951
  • Hindustan im Festgewand zusammen mit D. Shrîdhar Marâthe, Joseph Giesel Verlagsbuchhandlung, Celle 1953

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wilhelm Filchner“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.