Бавноходки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
бавноходки
Adult tardigrade.jpg
Бавноходка от вида Hypsibius dujardini
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Tardigrada Бавноходки
Научно наименование
Уикивидове Tardigrada
(Spallanzani, 1777)
Класове
Обхват на вкаменелости
креда – настояще[1]
бавноходки в Общомедия
Waterbear (Tardigrade) from the drainage of a hot spring in Lassen County, California - Stacked Macro 10x.jpg

Бавноходки (Tardigrada, от латински tardigradus, „стъпващ бавно“, от tarde „бавно“ и gradior „стъпвам“) са билатерално симетрични, микроскопични безгръбначни организми. Описани са около 1 000 вида бавноходки, които се срещат от Хималаите (на височина от около 6 000 m) до морските дълбини (на около 4 000 m под морското равнище) и от полярните ширини до екватора. Наричат се още тардигради или водни мечки и са едни от най-издръжливите животни на Земята. Поради тази причина те спадат към организмите, определяни като полиекстремофили.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Бавноходките са миниатюрни (размери от 0,1 до 1,5 mm) окосмени форми с 8 бр. къси крака, обсипани с четинки. Имат цилиндрично закръглено тяло, покрито с нехитинизирана кутикула, която се сменя периодично. Крачетата завършват с нокътчета и отварящи се в основата нокътни жлези.

Телесната кухина е хемоцел. Храносмилателната система е съставена от уста, устна кухина с двойка стилети, глътка, слюнчени жлези, черво и анус. Липсва дихателна и кръвоносна система. Отделителната система е изградена от малпигиеви тръбици. Нервната система е изградена от надглътъчен ганглий, мозък и нервна верига. Имат две малки очи. На предния край на тялото има двойка чувствителни смукалца. Бавноходките са разделнополови с нечифтни полови жлези. Развитието им е пряко.

Произход и систематика[редактиране | редактиране на кода]

Бавноходките наподобяват по морфология на псевдоцеломните животни, но повечето им белези са общи с тези на членестоногите.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Бавноходките биват сладководни, морски и сухоземни видове. Те са растителноядни, но има и хищни видове.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Видовете от този тип са рекордьори в оцеляването при екстремни условия, при които малко други животни биха оцелели. Подобно на ротаториите те могат да изпаднат в анабиотично състояние и така да преживеят до две години. Индивиди от вида ( Acutuncus antarcticus ) са преживели и дали потомство дори и след 30 годишна хибернация [2]. При попадане на благоприятни условия те отново възвръщат жизнените си функции. Това състояние се нарича криптобиоза. Те издържат за няколко минути на температура 151 °C, при -200 °C за няколко дни, като след това се връщат към нормален начин на живот. Издържат и за няколко минути при температура, равна на абсолютната нула и при налягане до 6 000 атмосфери. При опити са издържали на радиация от 5 700 грея. Тардиградите могат да оцелеят и в космоса, абсолютно лишени от въздух и подложени на космическа радиация.

Хоризонтален пренос на гени[редактиране | редактиране на кода]

Геномът на бавноходките е относително голям за техните размери и положение в дървото на еволюцията – той се състои от около 215 милиона „букви“-нуклеотиди, което е примерно два пъти повече, отколкото при червеите-нематоди, които учените използват за експерименти с безгръбначни.

В хода на изследвания, проведени от учени от университета на Северна Каролина в Чапел Хил (САЩ), е установено[3], че над 6500 участъка от ДНК на бавноходката (около 17%) от всички 38 000 гени са „заимствани“ от други организми. Голяма част от тях е получена от бактерии-екстремофили, но същевременно в генома на бавноходките присъстват и гени на растения, гъби и археи.

Бавноходките са способни да понесат екстремно обезводняване, при което частта на водата в организма им пада до 1-2% от нормалната. Когато тялото им изсъхне, ДНК-то на Hypsibius dujardini, най-вероятно, се разпада на големи фрагменти. В момента, когато периодът на екстремните условия привършва, тялото им отново се изпълва с вода, и специални белтъци „зашиват“ и възстановяват повредената ДНК. В този момент в клетките, благодарение на разширените пори, могат да попаднат фрагменти от чужда ДНК, които се „вшиват“ (вграждат) в генома и остават в него, ако появата им не доведе до фатални последствия за бавноходката, и ѝ помагат да оживее. Благодарение на този процес ДНК-то на бавноходката е станало нещо като мозайка от множество свои и чужди участъци за тези 550 милиона години на еволюция на тези същества.

Имайки предвид, че много от тези гени отговарят за реакцията на стрес, за „ремонта“ на ДНК и за противодействието срещу различни екстремни фактори, напълно възможно е, че въпросните същества са придобили способността да преживяват и в космоса благодарение именно на заимстваните гени.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.114

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Budd, G.E.. Tardigrades as 'stem-group arthropods': the evidence from the Cambrian fauna. // Zool. Anz 240 (3–4). 2001. DOI:10.1078/0044-5231-00034. с. 265–279.
  2. Съобщение от Sciencealert
  3. Съобщение на Sciencealert