Бавноходки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бавноходки
Adult tardigrade.jpg
Бавноходка от вида Hypsibius dujardini
201703 tardigrade.svg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Tardigrada Бавноходки
Научно наименование
Уикивидове Tardigrada
(Spallanzani, 1777)
Класове
Обхват на вкаменелости
бавноходки в Общомедия
Collembola from the drainage of a hot spring in Lassen County, California - Stacked Macro 10x.jpg

Бавноходки (на латински: Tardigrada; от латинската дума tardigradus – „стъпващ бавно“, от tarde „бавно“ и gradior „стъпвам“) са билатерално симетрични, микроскопични безгръбначни организми. Описани са около 1000 вида бавноходки, които се срещат от Хималаите (на височина от около 6000 m) до морските дълбини (на около 4000 m под морското равнище) и от полярните ширини до екватора. Наричат се още тардигради или водни мечки и са едни от най-издръжливите животни на Земята. Поради тази причина те спадат към организмите, определяни като полиекстремофили.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Бавноходките са миниатюрни (размери от 0,1 до 1,5 mm) окосмени форми с 8 бр. къси крака, обсипани с четинки. Имат цилиндрично закръглено тяло, покрито с нехитинизирана кутикула, която се сменя периодично. Крачетата завършват с нокътчета и отварящи се в основата нокътни жлези.

Телесната кухина е хемоцел. Храносмилателната система е съставена от уста, устна кухина с двойка стилети, глътка, слюнчени жлези, черво и анус. Липсва дихателна и кръвоносна система. Отделителната система е изградена от малпигиеви тръбици. Нервната система е изградена от надглътъчен ганглий, мозък и нервна верига. Имат две малки очи. На предния край на тялото има двойка чувствителни смукалца. Бавноходките са разделнополови с нечифтни полови жлези. Развитието им е пряко.

Произход и систематика[редактиране | редактиране на кода]

Бавноходките наподобяват по морфология на псевдоцеломните животни, но повечето им белези са общи с тези на членестоногите.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Бавноходките биват сладководни, морски и сухоземни видове. Те са растителноядни, но има и хищни видове.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Видовете от този тип са рекордьори в оцеляването при екстремни условия, при които малко други животни биха оцелели. Подобно на ротаториите те могат да изпаднат в анабиотично състояние и така да преживеят до две години. Индивиди от вида (Acutuncus antarcticus) са преживели и дали потомство дори и след 30-годишна хибернация [2]. При попадане на благоприятни условия те отново възвръщат жизнените си функции. Това състояние се нарича криптобиоза. Те издържат за няколко минути на температура 151 °C, при -200 °C за няколко дни, като след това се връщат към нормален начин на живот. Издържат и за няколко минути при температура, равна на абсолютната нула и при налягане до 6 000 атмосфери. При опити са издържали на радиация от 5700 грея. Тардиградите могат да оцелеят и в космоса, абсолютно лишени от въздух и подложени на космическа радиация.

Хоризонтален пренос на гени[редактиране | редактиране на кода]

Геномът на бавноходките е относително голям за техните размери и положение в дървото на еволюцията – той се състои от около 215 милиона „букви“-нуклеотиди, което е примерно два пъти повече, отколкото при червеите-нематоди, които учените използват за експерименти с безгръбначни.

В хода на изследвания, проведени от учени от университета на Северна Каролина в Чапел Хил (САЩ), е установено[3], че над 6500 участъка от ДНК на бавноходката (около 17%) от всички 38 000 гени са „заимствани“ от други организми. Голяма част от тях е получена от бактерии-екстремофили, но същевременно в генома на бавноходките присъстват и гени на растения, гъби и археи.

Бавноходките са способни да понесат екстремно обезводняване, при което частта на водата в организма им пада до 1 – 2% от нормалната. Когато тялото им изсъхне, ДНК-то на Hypsibius dujardini, най-вероятно, се разпада на големи фрагменти. В момента, когато периодът на екстремните условия привършва, тялото им отново се изпълва с вода, и специални белтъци „зашиват“ и възстановяват повредената ДНК. В този момент в клетките, благодарение на разширените пори, могат да попаднат фрагменти от чужда ДНК, които се „вшиват“ (вграждат) в генома и остават в него, ако появата им не доведе до фатални последствия за бавноходката, и ѝ помагат да оживее. Благодарение на този процес ДНК-то на бавноходката е станало нещо като мозайка от множество свои и чужди участъци за тези 550 милиона години на еволюция на тези същества.

Имайки предвид, че много от тези гени отговарят за реакцията на стрес, за „ремонта“ на ДНК и за противодействието срещу различни екстремни фактори, напълно възможно е, че въпросните същества са придобили способността да преживяват и в космоса благодарение именно на заимстваните гени.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.114

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Budd, G.E.. Tardigrades as 'stem-group arthropods': the evidence from the Cambrian fauna. // Zool. Anz 240 (3 – 4). 2001. DOI:10.1078/0044-5231-00034. с. 265 – 279.
  2. Съобщение от Sciencealert
  3. Съобщение на Sciencealert