Вилюй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилюй
Вилюйские пороги.jpg
Праговете на река Вилюй в средното течение
Relief Yakutia.png
65.9781° с. ш. 103.5138° и. д.
64.3655° с. ш. 126.4154° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Красноярски край
Република Якутия (Саха)
Дължина 2650 km
Водосборен басейн 454 000 km²
Отток 1520 (устие) m³/s
Начало
Място Средносибирско плато
Красноярски край
Координати 65°58′41.16″ с. ш. 103°30′49.68″ и. д. / 65.9781° с. ш. 103.5138° и. д.
Надм. височина 509 m
Устие
Място Ленаморе Лаптеви
Координати 64°21′55.8″ с. ш. 126°24′55.44″ и. д. / 64.3655° с. ш. 126.4154° и. д.
Надм. височина 31 m
Вилюй в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Лена
Карта на водосборния басейн на река Вилюй.

Вилю̀й (на якутски: Бүлүү) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Красноярски край (Евенкски автономен окръг) и Република Якутия (Саха), ляв приток на Лена. Дължината ѝ е 2650 km, която ѝ отрежда 7-мо място по дължина сред реките на Русия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Вилюй води началото си от Вилюйското плато, разположено в централната част на Средносибирското плато, на 509 m н.в., на 86 km северозападно от село Еконда, в източната част на Евенкския автономен окръг на Красноярски край.

Горното течение на реката е с дължина от 938 km, от извора до устието на река Чиркуо (при 1712 km). В този участък Вилюй тече в югоизточна посока (606 km) и южна посока (332 km) през югоизточната част на Средносибирското плато. В първите 227 km долината ѝ е широка и силно заблатена, с обширна заливна тераса, по която реката силно меандрира сред прочутите сибирски „трапи“ (характерни скални образувания). След село Еконда долината на Вилюй се стеснява и вдълбава, но остава все пак със значителна ширина, но меандрите ѝ намаляват. При устието на река Чиркуо водите ѝ се вливат в голямото Вилюйско водохранилище (дължина 470 km).

След изтичането си от водохранилището започва средното течение на реката с дължина 797 km, до устието на река Марха (при 518 km). В този участък Вилюй образува голямата Сунтарска дъга изпъкнала на юг. Тук в началото до село Олагут долината ѝ е тясна, със стръмни склонове и множество прагове. След това долината ѝ отново се разширява, склоновете ѝ стават полегати, появява се едностранна заливна тераса, а скоростта на течението намалява.

След устието на река Марха запачва долното течение на Вилюй (518 km). Тук реката тече през западната част на обширната Централноякутска равнина в много широка, плоска, силно заблатена долина с почти незабележими склонове и обширна заливна тераса. По нея Вилюй силно меандрира, разделя на ръкави, с острови между тях (най-голям остров Хочентах 15 km) и множество постоянни и временни езера (старици). Влива отляво в река Лена, при нейния 1102 km, на 31 m н.в., северозападно от село Тас-Тумус, Република Якутия (Саха).

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Вилюй има площ от 454 хил. km2, което представлява 18,23% от водосборния басейн на река Лена и се простира на части от Красноярски край (източната част), Иркутска област (крайната северна част) и Република Якутия (Саха) (западната и централна част). Във физикогеографско отношение водосборният басейн на реката обхваща: източните и югоизточни части на Средносибирското плато, северните части на Приленското плато и западните части на Централноякутската равнина. Целият водосборен басейн на реката се намира в зоната на тайгата и в зоната на вечно замръзналата земя. Във водослорния басейн на Вилюй има 67 266 малки езера.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Вилюй получава над 300 притока с дължина над 15 km, като 33 от тях са с дължина над 100 km, в т.ч. 3 притока с дължина от 500 до 1000 km и 2 притока с дължина над 1000 km:

  • 2423 → Паспорин 103 / 1 510, при село Еконда, Красноярски край
  • 2406 → Горен Вилюйкан 271 / 4 900
  • 2276 → Среден Вилюйкан 187 / 3 640, на границата между Красноярски край и Република Якутия (Саха)
  • 2214 → Долен Вилюйкан 183 / 3 920, Република Якутия (Саха)
  • 2126 → Могди 215 / 3 800
  • 2044 → Сян 181 / 3 510
  • 2044 ← Улахан-Вава 374 / 12 500
  • 1831 → Лахарчана 202 / 7 130
  • 1712 ← Чиркуо 118 / 7 710
  • 1510 ← Чона 802 / 40 600, във Вилюйското водохранилище
  • 1294 ← Улахан-Ботуобуя 459 / 17 500
  • 1174 ← Оччугуй-Ботуобуя 342 / 11 100, при посьолок Светли
  • 1091 → Холомолох-Юрях 173 / 3 440
  • 1026 → Огогут 147 / 2 610
  • 933 ← Вилюйчан 186 / 4 560
  • 773 ← Арга-Джели 132 / 1 780
  • 753 ← Илин-Джели 101 / 5 960
  • 737 ← Кемпендяй 266 / 3 100, при село Устие
  • 698 ← Кюндяйи 194 / 6 300
  • 633 → Игиата (Ъйгъйата) 601 / 11 200
  • 620 ← Богомою (Чанара) 299 / 3 930
  • 573 ← Хонгор 130 / 1 700
  • 518 → Марха 1 181 / 99 000
  • 468 → Тюкян 747 / 16 300
  • 463 ← Тонгуо 317 / 6 940
  • 377 → Тиаличима 134 / 2 260
  • 365 ← Чибида 451 / 9 960
  • 332 → Тюнг 1 092 / 49 800, при град Вилюйск
  • 267 ← Биракан 160 / 2 340
  • 184 ← Тангнари 352 / 6 490
  • 170 ← Баппагай 307 / 4 650
  • 156 → Уоранга 157 / 2 480
  • 122 ← Чорон-Юрях 119 / 2 480, при село Хатарик-Хомот

Хидрографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното (до 80%), а дъждовно и подземното не превишава 20%. Режимът на оттока се характеризира с кратки и високи (края на май и началото на юни) пролетни води и продължително лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични големи прииждания в резултата от поройни дъждове. Среден многогодишен отток при Вилюйската ВЕЦ (на 1315 km от устието) около 600 m3/s, при село Сунтар (при 737 km) 742 m3/s, в устието 1520 m3/s, което като обем представлява 47,973 km3/год. Река Вилюй замръзва в края на октомври. Замръзването продължава около 7 месеца и се размразява в края на май.

Среден многогодишен отток в продължение на 55 години при село Хатарик-Хомот (при 122 km).[1]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По дългото течение на Вилюй са разположени сравнително доста населени места в сравнение с другите сибирски реки:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Вилюйската ВЕЦ и селището Чернишевски.

На река Вилюй са построени две водноелектрически централи: Вилюйската (648 MW, 1967 г.) и Светлинската (270 MW). Тези електроцентрали са основният източник на електроенергия за местната промишленост и населените места Ленск, Мирни, Айхал, Удачни, Алмазни, Чернишевски и Светли.

До построяването на Вилюйското и Светлинското водохранилища река Вилюй е била плавателна при високи води на 1948 km от устието, но сега корабоплаването се осъществява на 3 отделни участъка, тъй като на преградните стени на водохранилищата не са изградени шлюзове:

  • долен участък – от устието до Светлинската ВЕЦ 1170 km;
  • среден участък – между Светлинската ВЕЦ и Вилюйската ВЕЦ 150 km (от km 1170 до km 1320);
  • горен участък – 628 km, от Вилюйската ВЕЦ при 1320 km до km 1948.

Регулярно корабоплаване по реката от края на май до средата на октомври се извършва до село Сунтар (737 km).

В басейна на реката са установени находища на диаманти (Мирни, Айхал), желязна руда, фосфорити, въглища, природен газ и злато.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

След началото на промишленото усвояване на региона на реката се наблюдава тревожна екологична обстановка. Най-съществените фактори, създаващи негативни ефекти:

  • в резултат от строителство на водохранилищата (обща площ от 2170 km2) са залети над 30 млн. m3 гори
  • замърсяването на околната среда от извършените подземни ядрени взривове с промишлени цели от 1978 г, но за тях става известно едва през 1996 г.
  • добив на полезни изкопаеми
  • изхвърлянето в реката на отходни води от населените места по течението поради липсата на пречиствателни съоръжения

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]