Вилюй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилюй
Вилюйские пороги.jpg
Relief Map of Far Eastern Federal District.jpg
65.978° с. ш. 103.5136° и. д.
64.3772° с. ш. 126.415° и. д.
Местоположение в Чечения
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Русия Русия
Красноярски край
Якутия
Дължина 2650 km
Водосборен басейн 454 000 km²
Отток 1461 m³/s
Начало
Място Средносибирско плато
Координати 65°58′40.79″ с. ш. 103°30′48.96″ и. д. / 65.978° с. ш. 103.5136° и. д.
Надм. височина 509 m
Устие
Място Лена
Координати 64°22′37.92″ с. ш. 126°24′54″ и. д. / 64.3772° с. ш. 126.415° и. д.
Надм. височина 31 m
Вилюй в Общомедия

Вилю́й (на якутски: Бүлүү) е река в Източна Русия, ляв и най-дълъг приток на Лена. Протича през териториите на Красноярски край и Якутия.

Дълга е 2650 km. Има водосборен басейн с обща площ от 454 000 km², в който са разположени 67 266 езера. Вилюй и речният му басейн са богати на риба.

География[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн на Вилюй.

Реката извира от Вилюйското плато, част от Средносибирското плато. В горното си течение реката тече от север на юг, след това се отклонява рязко на изток и държи това направление до устието си близо до Сангар. От Чернишевски до устието на река Чиркуо на територията на реката е разположено Вилюйското водохранилище. Близо до Чернишевски се намира Вилюйската ВЕЦ. На 140 km източно по течението е разположена Светлинската ВЕЦ. В долното си течение реката тече през Централноякутската низина. От Вилюйск до устието си тече в широка, често наводнявана долина. Коритото на реката лежи основно в почва с вечна замръзналост, като слоят от вечна замръзналост е особено дебел в долното течение на реката. Вилюй е плавателна в продължение на 1343 km, като 5 месеца годишно няма ледове.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Главните притоци на Вилюй и техните основни характеристики (площ на водосборния басейн, дължина, среден отток) са:

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Дебитът на реката е измерван в продължение на 55 години при селището Хатарик-Хомот.[1]

Годишното разпределение на речния отток е:[1]

Стопанско използване[редактиране | редактиране на кода]

Вилюйската ВЕЦ и селището Чернишевски.

На реката са построени две водноелектрически централи: Вилюйската (648 MW) и Светлинската (270 MW). Тези електроцентрали са основният източник на електроенергия за местната промишленост и населените места Ленск, Мирни, Айхал, Удачни, Алмазни, Чернишевски и Светли.

Главни пристанища на Вилюй са: Промишлени, Хатарик-Хомот, Кисил-Сир, Вилюйск, Верхневилюйск и Нюрба.

В басейна на реката са установени находища на диаманти (Мирни, Айхал), желязна руда, фосфорити, въглища, природен газ и злато.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

След началото на промишленото усвояване на региона на реката се наблюдава тревожна екологична обстановка. Най-съществените фактори, създаващи негативни ефекти:

  • строителство на ВЕЦ
  • подземни ядрени взривове с промишлена цел
  • добив на полезни изкопаеми
  • липса на пречиствателни съоръжения

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Vilyuy at Khatyryk-Khomo
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Viliouï“ и страницата „Вилюй“ в Уикипедия на френски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия