Ангелко Палашов
| Ангелко Палашов | |
| български търговец | |
| Роден |
около 1780 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1850 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Сава Палашева |
Ангелко Палашов или Палашев е български общественик и просветен деец от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ангелко Палашов е роден в края на XVIII век в град Велес, тогава в Османската империя, произхожда от богатия род Палашовци[1] от махалата Пърцорек. Изпратен е от баща си да учи в Земун, където научава писмено и говоримо немски и сръбски език, след което ръководи търговията на баща си със сахтияни в Пеща. След като се завръща във Велес започва да организира българската община и училищното настоятелство в Пърцорек, които започват да функционират през 1843 година. Между 1845 и 1846 година търговията на Палашов запада, но през 1847 година е избран за член в училищното настоятелство, като се разпореждал с постъпленията и плащанията на пари.
В бележника си той пише:
| „ | Азь грѣшный и рабъ Божiй Анҕелко Палашовъ зрытель и настоѧтѣль словено-болгарской училиште Прьцоречкогъ стаго Георгiѧ Самописца начна водиты рачунъ сосъ страхъ Божiй и да будетъ милость и благодать верху мѧ Божiй будiй аминъ. месец Априлъ 23-а, лѣто 1847-о Велес город.[2] | “ |
Палашов вероятно умира през 1850 година във Велес.[3][4]
За него през 1892 година Васил Кънчов пише:
| „ | Би трябвало да се очаква, че Палашов ще се появи във Велес със сръбски идеи, както е ставало много често с ония българи, които са учили в гръцки училища и са почнали да се наричат гърци. Но тогаз не е имало кой да мисли даже за сърби в Македония и Палашов си останал българин. Той е бил надъхан с патриотизъм и с най-голямо старание се завзел да уреди една добра община в Пърцорек, заедно с училищно настоятелство.[5] | “ |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чучков, Христо. Град Велес. Учебното дело и революционните борби, София, 1929, стр.5.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, изд. „Нука и Изкуство“, 1970 (фототипно изд. от 1931 г.), стр. 80
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр.232-236.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 493.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр.232-233.
