Иван Несторов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Несторов.
| Иван Несторов | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Иван Лазаров Несторов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Несторов е роден на 23 април 1875 година в костурското село Връбник, тогава в Османската империя, днес в Албания. В Атина е привлечен към ВМОРО от Никола Георгиев Синчов. В 1902 година участва в канал за прехвърляне на чети към Македония по време на засилването на революционната подготовка. Гръцките власти започват масови арести и за да не бъде арестуван, Несторов заминава за Костурско. Лазар и Георги Киселинчеви му предават сандък с взривни вещества, който Несторов успява да внесе в Османската империя и го предава на Васил Чекаларов.[1] На 28 март 1903 година в Смърдеш четите на Борис Сарафов и Иван Попов са обградени. На помощ им идват селските чети от Въмбел и от Връбник,[2] начело с Васил Делов, в която участва и Несторов. След тежко сражение с много жертви, обсадата е разкъсана, но Смърдеш е опожарено. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, като взима участие в сражението при Билища и в сражението в местността Вълкана (Вълканова чешма) при Апоскеп. След разгрома на въстанието се прибира в опожарения Връбник.[1] Арестуван е и три пъти бит жестоко.[3]
По-късно емигрира в Свободна България. На 10 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 222.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 223.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 223.
Портал „