Стефан Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Бранкович в Есфигменске повеље (1429)

Стефан III Бранкович (на сръбски: Стефан Бранковић; Стефан Слепи, * ок. 1417 в Белград, † 9 октомври 1476 в замък Белградо ди Вармо, близо до Удине, погребан в Купиново) от династията Бранкович е деспот на Смедеревското деспотство от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г. Той е известен и като Стефан Слепи. Той е известен като Свети Стефан Слепи в Сръбската православна църква.

Той е син на деспот Георги Бранкович († 1456) и втората му съпруга Ирина Кантакузина († 1383), внучка на византийския император Йоан Кантакузин. Той е внук по баща на деспот Вук Бранкович. Брат е на Тодор, Григор, Лазар Бранкович, на Мара Бранкович, съпруга на султан Мурад II, и на Катерина Бранкович, съпруга на граф Улрих II Целски.

През 1439 г. султан Мурад II превзема Смедерево, пленява и през 1441 г. ослепява Стефан и брат му Григор (Гъргур). Стефан въпреки това помага на баща си. Той става деспот след смъртта на по-малкия му брат Лазар Бранкович († 1458), който няма мъжки наследник. Заради наследствени конфликти той бяга от моравските земи в кралство Унгария.

Стефан III се жени през ноември 1460 г. за Ангелина Арианит Комнени (1440 – 1520), шестата дъщеря на войводата от албанските земи Георги Арианити (Комнини) (1383 – 1462) от род Арианити и на Мария Музака. Тя е сестра на Доника Кастриоти, от 21 април 1451 г. съпруга на Скендербег.

Стефан и фамилията му се установяват временно във владенията около Круя в днешните албански земи, а от 1461 г. се местят на Апенинския полуостров. Там той умира в замъка Белград близо до Удине. Съпругата му Ангелина се връща след неговата смърт в Срем, пренасяйки неговите кости като мощи и през 1486 г. ги погребва в Купиново в специално построена за целта църква. Тя става монахиня в основания от нея женски Крушедолски манастир във Фрушка гора. Там е ѝ погребана със сина си Йован. Тя е Светия.

Децата му носят в наследство титлата "деспот"[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]