Направо към съдържанието

Арианити

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Арианити (на албански: Aranitët) е благородническа фамилия от времето на т.нар. средновековни албански княжества.

Фамилията притежавала обширни владения на територията на съвременна Албания в периода от XI до XVI век. [1] Те се простирали по долината на река Шкумбини и по протежение на античната Via Egnatia, достигайки на изток днешната Битоля.[2]

Етимологията на името не е съвсем ясна, като съществуват две предположения – по нечие лично име или от индоевропейската коренна морфемаАрия“ (т.е. благороден) със значение на албанската дума за област. [3]

Съществува хипотеза, че представителите на фамилията са свързани назад във времето до IX век с управлението на византийската тема Дирахиум. През XIV век представителите на фамилията започват да използват като втора фамилия Комнини, вероятно поради сродяване с член на византийския аристократичен род Комнини.[4] Арианити се сродяват и с друга благородническа фамилия от т.нар. албански земи – Спата или Шпата. [5][6]

Предполага се, че първият благородник с тази фамилия е Давид Арианит, който е назначен от император Василий II Българоубиец за стратег първо на Солун, а след това и на Скопие. Неговият син или близък роднина Константин Арианит също е упоменат през 1049-1050 г. на военна служба на Византийската империя и воюва срещу печенегите.[7]

Първият член на семейството, за когото има безспорни данни в източниците, е Алексий Арианит, споменат през 1274 г. в споразумение между Шарл I Анжуйски и някои албански благородници.[8] Фамилното име Арианити е споменато и в други документи от 14 век: През 1304 г. в два документа, единият от албанския княз Филип I, принц на Таранто, а другия от Шарл II Анжуйски, фигурира и името Арианити измежду няколкото имена на албански благороднически фамилии, на които са признати редица привилегии. Също и в писмо от 1319 г. от папа Йоан XXII, изпратено до няколко албански благородници, сред които и протолегатора Гулиелмо Арианити (Guillermo Aranite protholegaturo). В епитафия от Главеница, избродирана през 1373 г., е документирано името на Георги Арианит.[9] Фамилията се среща твърде често в папски, неаполитански и арагонски източници.

От XV век насетне фамилията изчезва от историческите извори, явно интегрирана като част от спахилъка. Флагът на Арианити изобразява двуглав орел, а за родов замък и център на фамилните имения се смята Демир Хисар.[2]

Потомки на славната и благородническа фамилия са съпругата на Георги Кастриоти Скендербег - Андроника Арианити и сестра и - Ангелина Арианити, канонизирана като Ангелина Сръбска.[2]

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Fishta 2005, с. 402
  2. а б в Anamali 2002, с. 255–7
  3. Shuteriqi 2012, с. 20–9
  4. Shuteriqi 2012, с. 29–37
  5. Shuteriqi 2012, с. 44–48
  6. [Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 29–37]
  7. [Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 50–51]
  8. [Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 51–53]
  9. [Anamali, Skënder (2002). Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian). I. Botimet Toena. OCLC 52411919 pp. 255–257]