Доника Кастриоти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доника Кастриоти
аристократка от албанските земи
Donika Kastrioti.jpg
Родена
Починала
Етнос Албанци
Семейство
Род Арианити
Баща Георги Арианит
Братя/сестри Ангелина Сръбска
Съпруг Скендербег
Деца Гьон II Кастриоти
Доника Кастриоти в Общомедия

Доника Кастриоти (с моминско име Арианити-Музака)[1] е аристократка от османска Албания. Доника е съпруга на Георги Кастриоти Скендербег.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1428 г. в Канина, днес в Албания. Дъщеря е на Георги Арианит, един от лидерите на лежката лига в антиосманската съпротива в продължение на повече от две десетилетия, и първата му жена Мария Музака. Баща ѝ Георги Арианити е част от рода Арианити, чийто владения се простират от долината Шкумба по стария път Виа Егнация и достигат източно от днешна Битоля. [2] Майка ѝ Мария Музака е от рода Музака, чийто владения са в района на Музакия.

Месец след договора от Гаета, (според който Скендербег става васал на Алфонсо V Арагонски, т.е. на арагонската корона в замяна на военна помощ)[3]), на 21 април 1451 г. Скендербег се жени за Доника в източноправославния манастир Арденица и така засилва връзките си с рода Арианити,[4][5][6] във Фиер, днес в югозападна Албания.

Сестра ѝ Ангелина е омъжена за смедеревския деспот Стефан Бранкович и е обявена за светица от Сръбската православна църква.[7]

След окончателното османско завоюване на днешните албански земи, семейство Кастриоти получават благороднически титли в Неаполитанското кралство.[8] Те получават феодалното владение Херцогство Сан Пиетро в Галатина и община Солето (Лече, Италия).[9] Гьон II Кастриоти, единственото дете на Доника и Скендербег, се жени за Ирина Бранкович, третата дъщеря на Лазар Бранкович, смедеревски деспот, и съпругата му Елена Палеологина.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името ѝ е споменато като Андроника Комнениати в работата на Гион Музака за рода Музака, Оливер Йенс Шмит я нарича Андроника Арианити в своята биографична работа за Скендербег
  2. Anamali, Skënder. Historia e popullit shqiptar në katër vëllime. Т. I. Botimet Toena, 2002. OCLC 52411919. с. 255–257. (на албански)
  3. Frashëri 2002, с. 310–316
  4. Frashëri 2002, с. 181
  5. Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology, and folk culture. New York University Press, 2000. ISBN 0-8147-2214-8. с. 14.
  6. Gjika, Ilirjan. Manastiri i Ardenices. // Посетен на 28 юли 2010. (на албански)
  7. Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology and folk culture. C. Hurst, 2001. ISBN 978-1-85065-570-1. с. 9. Посетен на 26 ноември 2010.
  8. Gibbon 1901, с. 467
  9. а б Runciman 1990, с. 183–185