Доника Кастриоти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доника Кастриоти
аристократка от албанските земи
Donika Kastrioti.jpg
Родена
Починала

Етнос албанци
Семейство
Род Арианити
Баща Георги Арианит
Братя/сестри Ангелина Сръбска
Съпруг Скендербег
Деца Гьон II Кастриоти
Доника Кастриоти в Общомедия

Андроника (Доника) Арианити Комнина Кастриоти[1] е албанска аристократка от Княжество Арианити. Доника е съпруга на Георги Кастриоти Скендербег.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1428 г. в Канина, днес в Албания. Дъщеря е на Георги Арианит Комнин, един от лидерите на лежката лига в антиосманската съпротива в продължение на повече от две десетилетия, и първата му жена Мария Музака. Баща ѝ Георги Арианити е част от рода Арианити, чийто владения се простират от долината Шкумба по стария път Виа Егнация и достигат източно от днешна Битоля. [2] Майка ѝ Мария Музака е от от династията Музаки, чийто владения са в района на Музакия. Месец след договора от Гаета, (според който Скендербег става васал на Алфонсо V Арагонски, т.е. на арагонската корона в замяна на военна помощ)[3]), на 21 април 1451 г. Скендербег се жени за Доника в източноправославния манастир Арденица и така засилва връзките си с рода Арианити,[4][5][6] във Фиер, днес в югозападна Албания.

Сестра ѝ Ангелина Арианити Комнина е омъжена за смедеревския деспот Стефан Бранкович и е обявена за светица от Сръбската православна църква.[7]

След смъртта на Скендербег и окончателното османско завоюване на албанските земи, през 1479 г. Доника Кастриоти заминава за Неапол, където получава убежище от крал Фердинандо I, който също като съпруга и е член на Ордена на Дракона. Семейство Кастриоти получават благороднически титли и владения в Неаполитанското кралство – херцогство Сан Пиетро в Галатина и община Солето (Лече, Италия).[8] Гьон II Кастриоти, синът на Доника и Скендербег, се жени за Ирина Бранкович, третата дъщеря на Лазар Бранкович, смедеревски деспот, и съпругата му Елена Палеологина.[8]

Доника Кастриоти умира между 8 март 1505 г. и началото на септември 1506 г., когато Хуана Арагонска се завръща в Неапол.

кралския манастир „Света Троица“ във Валенсия, където е погребана Доника Кастриоти

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Historia de vita et gestis Scanderbegi, Epirotarum principis, Roma 1508-1510.
  • Filangieri R. Castel Nuovo Reggia angioina e aragonese di Napoli. Napoli, 1934
  • Croce B. 'La corte' 363, 367-368
  • Monti G.M. La spedizione in Puglia di Giorgio Castriota Scanderbeg e i feudi pugliesi suoi, della vedova e del figlio. In Japigia, X, 1939
  • Gegaj A. L'Albanie et l'invasion turque au XVe siècle. Louvain, 1937
  • Vallone G. Andronica e Giovanni Castriota Scanderbeg (in corso di stampa)
  • Petta P. Despoti d'Epiro e principi di Macedonia. Esuli albanesi nell'Italia del Rinascimento. Lecce, Argo 2000.
  • Ferrari A. G. Apologia paradossica della Città di Lecce. Lecce, 1707.
  • Nunziante. Un divorzio 202s
  • Summonte. Istoria IV 15 n: 17; è trascritto in ASN Notamenta De Lellis IV bis, 1046-1062: 1055
  • Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.
  • Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името ѝ е споменато като Андроника Комнениати в работата на Гион Музака за рода Музака, Оливер Йенс Шмит я нарича Андроника Арианити в своята биографична работа за Скендербег
  2. Anamali, Skënder. Historia e popullit shqiptar në katër vëllime. Т. I. Botimet Toena, 2002. OCLC 52411919. с. 255 – 257. (на албански)
  3. Frashëri 2002, с. 310 – 316
  4. Frashëri 2002, с. 181
  5. Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology, and folk culture. New York University Press, 2000. ISBN 0-8147-2214-8. с. 14.
  6. Gjika, Ilirjan. Manastiri i Ardenices. // Посетен на 28 юли 2010. (на албански)
  7. Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology and folk culture. C. Hurst, 2001. ISBN 978-1-85065-570-1. с. 9. Посетен на 26 ноември 2010.
  8. а б Runciman 1990, с. 183 – 185

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]