Вук Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вук Бранкович
владетел на дн.Косово и Скопие
Роден: ок.1345 г.
Починал: 6 октомври 1397 г.
Косовското деспотство (1373 - 1395) в границите му след усвояването на земите на Никола Алтоманович на запад от княз Лазар и Вук Бранкович

Вук Бранкович (на сръбски: Вук Бранковић) е деспот, душанов властел и самостоятелен владетел на земите на днешно Косово със Скопско, включително и град Скопие след края на Душановото царство - 1371 г.

Вук Бранкович е син на Бранко Младенович, управител на Охрид, и един от най-верните властели на цар Стефан Урош V (може би единственият средновековен владетел, който е пряк наследник на всички управляващи Търново царски династии).

Вук Бранкович се упоменава за първи път през 1370 г. като владетел на апанажа на Косово поле, т.е. областта обхващаща днешна Прищина, Вучитрън и Звечан, където е била и резиденцията му - в Дреница. През 1377 г. овладява и Скопие, а през следващата 1378 - и Призрен, а на северозапад владението му достига до поречието на Лим, т.е. до пределите на средновековните сръбски земи. Взема участие в Косовската битка. Отстъпва на османците Скопие през януари 1392 г., ангажирайки се да им плаща харадж. Презумира се, че през 1396 г. султан Баязид I го прогонва от управляваната от него област, гледайки на него като на неблагонадежден васал, и той умира в изгнание, но никой не знае къде точно, макар датата на смъртта му да е известна - 6 октомври 1397 г. Управляваната от него област султанът предава на наследниците на княз Лазар, и по-точно на верния на Баязид негов зет Стефан Лазаревич, имайки предвид, че Баязид е женен за неговата сестра Оливера Лазаревич, известната деспина Оливера. За наследниците на Вук Бранкович остава едно владение около Вучитрън и Трепча.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вук Бранкович е зет на княз Лазар - женен е за дъщеря му Мара Лазаревич. Има трима сина:

Източници[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония