Оливера Лазаревич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Оливера Лазаревич
сръбска княгиня
Tsar Lazar and his family.jpg
Родена
Починала
1444 г. (72 г.)
Семейство
Баща Лазар Хребелянович
Майка Милица Хребелянович
Братя/сестри Стефан Лазаревич
Вук Лазаревич
Теодора Лазаревич
Мара Лазаревич
Елена Лазаревич Балшич Хранич
Драгана Хребелянович
Съпруг Баязид I

Деспина Оливера Лазаревич (1373 – 1444) е най-малката дъщеря на княз Лазар и княгиня Милица. След Косовската битка е дадена в харема на Баязид I, като гаранция за мир, където прекарва общо дванадесет години. Попада в плен с Баязид на Тимур след битката при Ангора.

Ако се приеме, че легендарния Юг Богдан (според фолклорните сведения баща на княгиня Милица) е братът на Йоан Оливер, то младата деспина и сестра на Стефан Лазаревич може би носи фамилното име на майка си, още повече, че деспот Йоан Оливер също е имал дъщеря, носеща името Оливера. Тя се връща от плен в Азия в Моравското деспотство през пролетта 1403 г. и живее в двора на брат си деспот Стефан – по-точно в Белград. Деспина Оливера не е женена повторно и няма данни да е имала потомци. За последен път се споменава в документи от 1443 г. Смята се, че тя умира след 1444 г., но не се знае къде е погребана.

Оливера е персонаж на многобройни легенди с афористичен характер, като тази, че служела като столче за облегалка на престарелия Тимур, който се изправял облегнат на нея, и след като съпругът ѝ Баязид бил лъснал чепика на господаря на Вавилон и Персия. Тази унизителна процедура се налагало да бъде изпълнявана всяка сутрин, поради обстоятелството, че тя била любимата жена на Баязид Светкавицата, който загубил битката при Ангора – и в знак на памет за непокорството на Баязид към владетеля на Азия.

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]