Милица Хребелянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Княгиня Милица)
Направо към: навигация, търсене
Милица Хребелянович (Царица Милица)
Milica Ljubostinja1.jpg
Царица Милица, фреска от манастир Любостиня, 1402 – 1405
Лични данни
Кръщене около 1335
Родена
Починала
Погребан в манастир Любостиня
Семейство
Династия Неманичи, Лазаревичи
Баща Вратко Неманич (Юг Богдан)
Потомци Елена Лазаревич Балшич Хранич, Оливера Лазаревич, Мара Лазаревич Бранкович, Теодора Лазаревич, Вук Лазаревич, Драгана Лазаревич Шишман, Стефан Лазаревич
Милица Хребелянович (Царица Милица) в Общомедия

Принцеса Милица Хребелянович, родена под името Неманич (на сръбски: Милица Немањић Хребељановић · 1335 – 11 ноември 1405), известна също като княгиня (Царица) Милица, е съпруга на сръбския княз Лазар. Майка е на деспот Стефан Лазаревич и Елена Лазаревич, чиито съпруг е Джурадж II Балшич. Милица Хребелянович е автор на книгата „Молитвата на майката“ (на сръбски: Молитва матере) и на известната поема за скръбта по своя съпруг, Вдовство на моя жених (на сръбски: Удовству мојему женик).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милица Хребелянович е дъщеря на принц Вратко Неманич (познат в сръбския средновековен епос като Юг Богдан), който, като правнук на Вукан Неманич, е част от династията на Неманичите. Съпругът ѝ е принц Лазар Хребелянович.

След смъртта на съпруга ѝ в Косовската битка през 1389, Милица управлява Сърбия до 1393, когато синът ѝ Стефан Лазаревич Хребелянович достига възраст за вземане на трона.[1] По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на страната в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ Оливера Деспина за съпруга на Баязид I, който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393)[2] не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира Любостиня през 1390 и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през 1393.[3]

През 1397 тя написва книгата „Молитвата на Майката“ заедно със синовете си в Дечанския манастир.[4] Милица Хребелянович поръчва възстановяването на бронзовия хорос на църквата в Дечанския манастир.

В дипломатическите преговори със султан Баязид, Евгения и Ефросина пътуват до султанския двор през 1398/99.[5] През 1403, Евгения посещава султана в Сяр, застъпвайки се за сина си Стефан Лазаревич в сложен спор възникнал между двамата ѝ синове и Бранкович.[3]

Милица Хребелянович е погребана в Любостиня. Тя е канонизирана от Сръбската православна църква. Милица Хребелянович написва редица молитви и религиозни поеми. Самотата и скръбта ѝ са отразени в лирическото обръщение до принц Лазар във „Вдовство на моя жених“. Макар и написана като църковен химн, поемата съдържа лично обръщение и необичайни за църковната музика лирически тонове.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • В сръбското народно предание княз Лазар често се назовава цар, защото е бил най-големия областен управител и наследник на цар Урош. Ето защо и Милица често е наричана „царица“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vujić, Joakim (2006), „The transformation of symbolic geography: Characteristics of the Serbian people“, in Trencsényi, Balázs; Kopeček, Michal, Late enlightenment emergence of the modern 'national idea, Budapest New York: Central European University Press, стр. 115, ISBN.
  2. Веселиновић, Љушић (2001)
  3. а б Gavrilović, Zaga (2006), „Women in Serbian politics, diplomacy and art at the beginning of Ottoman rule“, in Jeffreys, Elizabeth M., Byzantine style, religion, and civilization: in honour of Sir Steven Runciman, New York: Cambridge University Press, стр. 75 – 78, ISBN 9780521834452.
  4. Popovich, Ljubica D. (1994). "Portraits of Knjeginja Milica". Serbian Studies. North American Society for Serbian Studies. 8 (1 – 2): 94 – 95. Pdf.
  5. Ćirković, Sima M.; Korać, Vojislav; Babić, Gordana (1986). Studenica Monastery. Belgrade: Jugoslovenska Revija. стр. 144. OCLC 17159580.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]