Любостиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любостиня
Manastir Ljubostinja 004.jpg
Поглед към манастирския храм
Relief map of Serbia.png
43.6514° с. ш. 20.9975° и. д.
Любостиня
Местоположение в Сърбия
Вид на храма средновековен православен манастир
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Населено място Тръстеник
Вероизповедание сръбската православна
Любостиня в Общомедия

Любостиня (на сръбски: Манастир Љубостиња) е средновековен православен манастир в Сърбия, намиращ се в близост до Тръстеник, Расински окръг и на 9 км североизточно от Врънячка баня, Рашки окръг. Сгушен в долината на малката Любостинска река в полите на Гледачките планини, манастирският комплекс е ктиторски изграден в моравски стил от княгиня Милица (като нейна задужбина) в годините от 1388 до 1405 г., като е посветен на „Успение на Пресвета Богородица“.

Според преданието, в Любостиня прекарват последните си години на този свят като монахини и отдадени в молитви към Бога, княгиня Милица – вдовицата на княз Лазар, и Ефемия – вдовицата на Иван Углеша. Както предава народното поверие, след битката при Чирмен и тази на Косово поле, в манастира се уединяват отдадени в молитви към Бога, вдовиците на загиналите благородници в тези битки. Днес Любостиня е метох, който се обитава и поддържа от около петдесет монахини. По време на второто хабсбургско управление на Смедеревския санджак, мястото е ползвано като пункт за подигане на буна срещу османската власт. След възстановяване на османската власт в района и над Смедеревския санджак, манастирът е изгорен от еничарите, като по този начин повечето от средновековните му стенописи са унищожени. Преображение Господне по православния календар се чества като манастирски и храмов празник.

Архитектурното и интериорно решение на храма е в бароков стил, а конструкцията му е трикорабна основа с притвор и купол – дело на специално ангажирания за целта протомайстор Раде Баранин (от Бар). Средновековните фрески са частично запазени. След опожаряването на манастира, иконостаса на манастирската църква е наново изографисан в 1822 г. от Никола Маркович.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]