Моравски стил
| Моравски стил | |
| Държава(и) | Сърбия |
|---|---|
Моравският стил (също Моравска школа) е регионален вариант на византийската архитектура, формирал се в Сърбия около 1370 – 1459 година,[1] при управлението на Лазаревичите и Бранковичите. Той е силно повлиян от архитектурата на Палеологовия ренесанс посредством нейния регионален вариант – вардарския стил.
Към моравския стил се отнасят няколко десетки запазени до наши дни църкви и манастири, строени от владетелите Лазар Хребелянович (1370 – 1389), Стефан Лазаревич (1402 – 1427) и Георги Бранкович (1427 – 1456) и тяхната аристокрация. За един от ранните негови образци е сочен манастирът „Раваница“, в който е погребан княз Лазар. Характерно за моравския стил за изобилието от декоративни скулптурни елементи, обикновено във вид на оцветени геометризирани арабески със стилизирани растителни мотиви и много редки фигуративни детайли.[2]
В началото на XX век някои сръбски архитекти разглеждат моравския стил като подходяща основа за създаване на национален архитектурен стил, като по този начин активно интегрират негови елементи в сръбската неовизантийска архитектура.[3]
Манастири
[редактиране | редактиране на кода]Църкви
[редактиране | редактиране на кода]Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Моравски стил
- Църквата на Ресавския (Манасийски) манастир с крепостна кула
- Църквата на Раванския манастир
- Църквата на Каленичкия манастир
- Църквата на Любостинския манастир
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rossi, Maria Alessia et al. Byzantium in Eastern European Visual Culture in the Late Middle Ages. BRILL, 2020. ISBN 978-9-0044-2137-0. p. 168. (на английски)
- ↑ Deliso, Christopher. Culture and Customs of Serbia and Montenegro. ABC-CLIO, 2008. ISBN 978-0-3133-4437-4. p. 154. (на английски)
- ↑ Хайду, Ада. В търсене на национални архитектурни стилове в Сърбия, Румъния и България от средата на XIX век до Първата световна война // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 4. Понятия, подходи и (само)репрезентация. София, Нов български университет, 2019, 441-442 с. ISBN 978-619-233-035-4.