Манасия (манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Манастир Манасия)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Манасия.

Изглед от манастирът Манасия, в който се е помещавала известната късносредновековна среднобългарска моравска книжовна и духовна школа
Останките от сградата на Моравската книжовна школа

Манасия (на сръбски: Манастир Манасија) е манастир до Деспотовац, Поморавски окръг на река Ресава основан от деспот Стефан Лазаревич между 1407 и 1418 г. Укрепен с крепостни стени с 11 на брой отбранителни кули. Тук Константин Костенечки, създава известната Моравска старобългарска книжовна школа, поради което е наречен от сърбите „Константин Философ“ (ср. Константин Филозоф).

През 1439 г. османците за първи път обсаждат манастира, а от 1458 г. той е вече под властта на султана, след като Смедеревското деспотство престава да съществува. През периода на османското владичество, манастирът е многократно ограбван (1476 г., 1734 г.). В началото на 19 век, по време на тъй нареченото първо въстание в Белградския пашалък, манастирът е почти изцяло разрушен, след което няколко години тъне в руини до средата на 19 век.

Манастирският комплекс, посветен на потомъка на давидовия род Манасия, включва църквата „Света Троица“, една голяма магерница (служила и за зала), и манастирски сгради с килии за монасите. Манастирската църква „Света Троица“ е с кръстокуполна конструкция, с три абсиди и пет кубета на високи барабани. От западната страна, в непосредствена близост до църквата, е разположена голям притвор, покрит от голям купол. Най-известната отбранителна кула на стената е Деспотовата.

Фреските, които датират от края на XIV век, са издържани в типичния къснопалеологов ренесанс. Сред тях се откроява образа на Манасия. На апсидата на църквата са изписани сцените с приемането на причастие от апостолите, поклонението на Агнеца, в купола – пророците, а в наоса – фрагменти от великите празници, чудесата на Христос, на по-ниските нива – светите войни, а на западната стена – Успение Богородично, над който е изобразен в цял ръст ктитора деспот Стефан, поднасящ в дар на Бога и земните грешници – Божият храм.

Стенописите на Манасия са паметник на средновековното изобразително изкуство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]