Задушбина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Задужбина)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Задушбина (на сръбски: задужбина) е сграда в Средновековна Сърбия (обикновено църква или манастир), построена от владетел за спасение на душата.

В миналото означава „завещано за помен на душата“ (на латински: Legatum in animae salutem)[1]. В съвремието е форма на благотворителност и по-точно имот или имущество, предавано за благотворителни или просветителски цели[2].

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

Възникването на задужбините се свързва с династията Неманичи и първооснователя ѝ Стефан Неманя. Неманя като византийски областен управител в западните български земи води люта битка с брат си Тихомир Завидович за окончателно налагане на християнството, и по-специално на православието, в сръбските земи. Като доказателство за вярата си Стефан Неманя издига три храма - Хилендар, Студеница и Милешево.

Задужбината етимологически произлиза от душа, т.е. нещо за душата или по-точно за успокоение на душата или за опрощение на греховете и за спасение на душата (своеобразна индулгенция, но пред бога). Обичайно всеки от рашките крале от династията Неманичи подига своята задужбина и като последен дом, който да съхранява тленните останки на владетеля, което едновременно служи като доказателство и знак за привързаността на ктитора към православната вяра. Същевременно примера със задужбините на рашките крале служи на каузата на Сръбската архиепископия пред миряните в сръбските земи, които не винаги са постоянни и последователни в своите религиозни убеждения, въпреки многобройните покръствания през вековете на сръбските племена (виж Босненска църква).

През 1186 година по инициатива на Стефан Неманя се провежда църковно-народен събор на Петрова църква, който отдава на анатема богомилството, явно пуснало още по онова време здрави корени в сръбските земи. След Стефан Неманя всеки член на владетелската династия вдига поне своя задужбина (манастир или църква). По традиция сръбската архиепископия канонизира всички крале Неманичи за светци.

Душаново царство

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Волков, В. К.. 9 Конгресс по изучению стран Юго-Восточной Европы. Наука, 2004. с. 386.
  2. Изменяющийся славянский мир: новое в лингвистике. Севастополь, 2009. с. 281.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „История“         Портал „История          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия