Милица Хребелянович
| Милица Хребелянович (Царица Милица) | |
 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | |
| Починала | 11 ноември 1405 (70 г.)
|
| Погребан в | манастир Любостиня |
| Кръщене | около 1335 |
| Семейство | |
| Династия | Неманичи, Лазаревичи |
| Баща | Вратко Неманич (Юг Богдан) |
| Потомци | Елена Лазаревич Балшич Хранич, Оливера Лазаревич, Мара Лазаревич, Теодора Лазаревич, Вук Лазаревич, Драгана Лазаревич, Стефан Лазаревич |
| Милица Хребелянович (Царица Милица) в Общомедия | |
Принцеса Милица Хребелянович, родена под името Неманич (на сръбски: Милица Немањић Хребељановић · 1335 – 11 ноември 1405), известна също като княгиня (Царица) Милица, е съпруга на сръбския княз Лазар. Майка е на деспот Стефан Лазаревич и Елена Лазаревич Балшич Хранич, чийто първи съпруг е Георги II Страцимирович Балшич. Милица Хребелянович е автор на книгата „Молитвата на майката“ (на сръбски: Молитва матере) и на известната поема за скръбта по своя съпруг Вдовство на моя жених (на сръбски: Удовству мојему женик).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Милица Хребелянович е дъщеря на принц Вратко Неманич (познат в сръбския средновековен епос като Юг Богдан), който като правнук на Вукан Неманич, е част от династията на Неманичите. Съпругът ѝ е принц Лазар Хребелянович.
След смъртта на съпруга ѝ в Косовската битка през 1389, Милица управлява Сърбия до 1393, когато синът ѝ Стефан Лазаревич Хребелянович достига възраст за вземане на трона.[1] По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на страната в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ Оливера Деспина за съпруга на Баязид I, който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393)[2] не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира Любостиня през 1390 и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през 1393.[3]
През 1397 тя написва книгата „Молитвата на Майката“ заедно със синовете си в Дечанския манастир.[4] Милица Хребелянович поръчва възстановяването на бронзовия хорос на църквата в Дечанския манастир.
В дипломатическите преговори със султан Баязид, Евгения и Ефросина пътуват до султанския двор през 1398/99.[5] През 1403, Евгения посещава султана в Сяр, застъпвайки се за сина си Стефан Лазаревич в сложен спор възникнал между двамата ѝ синове и Бранкович.[3]
Милица Хребелянович е погребана в Любостиня. Тя е канонизирана от Сръбската православна църква. Милица Хребелянович написва редица молитви и религиозни поеми. Самотата и скръбта ѝ са отразени в лирическото обръщение до принц Лазар във „Вдовство на моя жених“. Макар и написана като църковен химн, поемата съдържа лично обръщение и необичайни за църковната музика лирически тонове.
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
- В сръбското народно предание княз Лазар често се назовава цар, защото е бил най-големия областен управител и наследник на цар Урош. Ето защо и Милица често е наричана „царица“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Vujić, Joakim (2006), „The transformation of symbolic geography: Characteristics of the Serbian people“, in Trencsényi, Balázs; Kopeček, Michal, Late enlightenment emergence of the modern 'national idea, Budapest New York: Central European University Press, стр. 115, ISBN.
- ↑ Веселиновић, Љушић (2001)
- ↑ а б Gavrilović, Zaga (2006), „Women in Serbian politics, diplomacy and art at the beginning of Ottoman rule“, in Jeffreys, Elizabeth M., Byzantine style, religion, and civilization: in honour of Sir Steven Runciman, New York: Cambridge University Press, стр. 75 – 78, ISBN 9780521834452.
- ↑ Popovich, Ljubica D. (1994). Portraits of Knjeginja Milica Архив на оригинала от 2017-11-23 в Wayback Machine.. Serbian Studies. North American Society for Serbian Studies. 8 (1 – 2): 94 – 95. Pdf Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Ćirković, Sima M.; Korać, Vojislav; Babić, Gordana (1986). Studenica Monastery. Belgrade: Jugoslovenska Revija. стр. 144. OCLC 17159580.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Stevanović, Miladin (2005). Kneginja Milica Hrebeljanović. Knjiga-komerc.
- Vasiljević, Marija (2016). "Генеалогије између историје и идеологије: пример порекла кнегиње Милице" Архив на оригинала от 2018-03-24 в Wayback Machine. (PDF). Историческо списание. Белград: Istorijski institut. 65: 79 – 100.
- Веселиновић, Андрија; Љушић, Радош (2001). Српске династије. Нови Сад-Београд: Платонеум. ISBN 978-86-83639-01-4.