Катерина Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катерина Бранкович
Katarina Esfigmen.jpg
Родена
около 1418 г.
Починала
1492 г. (74 г.)
Семейство
Род Бранкови
Баща Георги Бранкович
Майка Ирина Кантакузина
Братя/сестри Мара Бранкович
Стефан Бранкович
Гъргур Бранкович
Лазар Бранкович
Катерина Бранкович в Общомедия

Катерина Бранкович (на сръбски: Катарина Бранковић), графиня Целска, е дъщеря на деспот Георги Бранкович и Ирина Кантакузина.[1]

Катерина е най-малката дъщеря на деспот Георги. На 20 април 1434 година е омъжена за граф Улрих II Целски.[1][2] Семейството има двама сина – Херман († 1451) и Георги († 1441), както и една дъщеря – Елизабет (1441 – 1455), но децата им умират малки. Графът загива при обсадата на Белград през 1456 година.

След смъртта на съпруга си Катерина продава семейното недвижимо имущество в днешна Словения и Хърватско, запазвайки единствено собствеността си върху един имот отдаден под аренда срещу годишни анюитетни парични вноски. Със средствата от продажбата Катерина предприема продължителна обиколка из Италия, Дубровник и Корфу, търсейки подкрепа за изграждането на антиосманска коалиция, която да предприеме военна офанзива за прогонването на турците. След неуспеха на това си начинание се установява при сестра си Мария край село Ежово, Сярско.

След смъртта на сестра ѝ Мария през 1487 година, Катерина не се прибира в семейните владения на загиналия си съпруг, а остава да доживее старините си в Македония. Погребана е по нейно желание в гробището на църквата „Свети Стефан“ над село Конче, Радовишко.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Biografija Katarine Kantakuzine, grofice Celjske
  2. www.srpskagimnazija-zg.org
  3. Културно наследство на Конче. // Општина Конче, 15 август 2019 г. Посетен на 22 септември 2021 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония