Одрински мирен договор (1444)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Одрински мирен договор.

Одринският мирен договор от 1444 г., срещано и като Сегедски мирен договор от 1444 г., за 10-годишен мир е сключен между султан Мурад II и християнските сили от Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягелонски, представлявани от Йоан (Ян) Хунияди за краля, митрополит Атанасий и войводата Богдан за моравския деспот Георги на 12 юни 1444 г. в град Одрин, столицата на османците[1].

Подписаното в Одрин е ратифицирано в Сегед в края на юли 1444 г. На 15 август същата година е положена клетва от водача на похода полско-унгарския крал Владислав III Ягелонски върху Библията, докато султан Мурад II се заклева върху Корана при подписването през юни същата година в Одрин.

Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи, завзети от турците. Те предават на моравския деспот Георги завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада крепост Смедерево.

Султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син Мехмед II.[2]

Заплахата Константинопол да бъде завладян от турците също остава. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожник. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от 4 август 1444 г. отново е обявена война на османците. Бойните действия са подновени с Втория кръстоносен поход на Владислав III Ягело в 1444 г. 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милош Ивановић, Властела Државе српских деспота, УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ, Београд 2013, с. 125
  2. Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, 2000, с. 174 – 180.