Димитър Звонимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Звонимир
крал на Хърватия и Далмация [1]
Demetrius Sunimirio crop.jpg
Модерен портрет на Димитър Звонимир
Лични данни
Управление 10761089 г.
Коронация 8 октомври, 1076 г.
Починал
Предшественик Петър Крешимир IV
Наследник Стефан II
Семейство
Баща Стефан Светославич
Брак Елена Унгарска
Димитър Звонимир в Общомедия

Димитър Звонимир (на хърватски: Dmitar Zvonimir; на латински: Demetrius Sunimirio; † 20 април 1089 г.[2]) е крал на Хърватия от 8 октомври 1076 до смъртта си през 1089 г. Той също е бан на Славония (1064 – 1074 г.) и херцог на Хърватия през 1075 г. Родното му име е Звонимир, а името Димитър приема след коронацията си.

Звонимир е син на Стефан Светославич и съответно внук на крал Светослав Суроня.[3] Той става бан на Славония по времето на крал Стефан I Крешимирович, а след това е назначен за херцог на Хърватия от предшественика си крал Петър Крешимир IV. Впоследствие Петър Крешимир го посочва и за наследник на кралския трон. През 1076 Димитър Звонимир става крал на Хърватия.[4] Периодът на управлението му се характеризира като относително спокоен; без продължителни военни кампании и с подем на икономиката и културата. Той е последният местен крал, който упражнява реална власт над цялата територия на Кралство Хърватия. Звонимир управлява кралството от град Книн.

Бан на Славония и Хърватия[редактиране | редактиране на кода]

От около 1064 г. и през периода на крал Петър Крешимир IV, Димитър Звонимир управлява Славония и по-специално територията между реките Драва и Сава, като носи титлата бан.[5]

Съседната Свещена Римска империя нахлува в Хърватия през 1067 г. и изпраща армия да окупира северните части на бановината. Причината за тези действия вероятно е в резултат на тесните връзки на Звонимир с Унгария, която е във война със Свещената Римска империя по това време. Тъй като кралят на Хърватия има грижи с бунт в Далмация, където тече процес на забрана за извършване на славянски църковни литургии,[6] Звонимир е принуден да търси военна помощ от крал Шаламон. След като обединените им армии отблъскват врага от Хърватия, бан Звонимир в знак на признателност, изпраща множество подаръци на Шаламон.[7]

В началото на 1075 г. Петър Крешимир IV обявява Звонимир за „по божията милост херцог на Далмация и Хърватия“. Тази титла го прави не само владетел на Северна Далмация, но също и главен съветник на краля и наследник на трона. Скоро след това Крешимир умира като затворник на норманите и Звонимир го наследява.[8] Някъде в средата на 1075 г., Звонимир сключва споразумение с крайбрежните градове в Далмация, които в този момент са под норманска власт и успява да ги присъедини отново към територията на държавата.[8]

Управление като крал[редактиране | редактиране на кода]

Коронацията на Звонимир, ватикански стенопис от 1611 г.

Димитър Звонимир е коронован на 8 октомври 1076 г.[4][9] в град Солин в базиликата „Свети Петър и Моисей“ от представител на папа Григорий VII.[10][11] След официалната му коронация, Димитър Звонимир дарява град Врана и Бенедиктинския манастирСвети Григорий“ на папа Григорий VII, като по този начин показва почит и лоялност към папата. Новият крал продължава проримската политика на предшественика си и поддържа близки отношения с папата. Провежда „григорианска реформа“ и много вътрешнодържавни реформи, една от които е забрана на робството в кралството.

Звонимир има и малък конфликт с Хайнрих IV и по-специално с негов подчинен – дук от град Истрия, който се готви да нападне Хърватия. През 1079 г. папата се намесва и заставайки на страната на Звонимир, потушава конфликта.[8] Димитър Звонимир поддържа твърда позиция срещу Византийската империя, но за разлика от Петър Крешимир IV, той е в съюз с норманите и с тях участва във войни срещу Византия. Когато Робер Жискар дук на Апулия, нахлува в западно-балканските провинции на империята през 1084 г., Звонимир изпраща войска в негова помощ.[12]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко версии за смъртта на Звонимир. Най-често приеманата е твърдението на Тома Архидякон, че Звонимир е починал от естествена смърт.[13][14] В друга версия разказана от свещеник от Дукля се споменава, че на 20 април 1089 г. в желанието си за приключване на Източно-западната схизма, папа Урбан II иска от Звонимир да изпрати военна помощ на Алексий I Комнин за похода му срещу селджуците. Крал Звонимир свиква събор на Косово поле, близо до Книн, за да събере армия в името на папата и византийския император, но благородниците отказват и вдигат бунт. По време на бунта Звонимир е убит от собствената си войска.[2] Неговата смърт бележи краха на хърватската монархия. Митът за „Проклятието на крал Звонимир“ се основава на версията за убийството му.[15] Тялото на Димитър Звонимир най-вероятно е погребано в Книн, тогавашната столица на Хърватия.[8]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

„Башчанската плоча“

Димитър Звонимир се жени за неговата далечна роднина Елена Унгарска, сестра на крал Ласло I.[16] Чрез Елена, той се свързва не само с кралското семейство в Унгария, но също и с монархиите в Полша, Дания, България и Византия. Елена му ражда син, който умира преди него и носи името Радован, и една дъщеря на име Клаудия. Звонимир е наследен от Стефан II – последният представител от династията Търпимировичи,[17] който умира през 1091 г.

Културно и исторически значимата „Башчанска плоча“ е написана малко след смъртта на Звонимир и съдържа препратки към него и към неговите благородници от 11 век. За първи път в „Башчанската плоча“ се споменава титлата крал за местните управници (kral; kralj).[18]

В днешна Хърватия четвъртото по важност държавно отличие носи името на крал Димитър Звонимир. „Великият Орден на крал Димитър Звонимир“[19] е награда, с която се награждават високопоставени местни или чуждестранни държавници или религиозни представители.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arhinet – „rex Chrobatorum et Dalmatinorum, rex (tocius) Chroacie atque Dalmacie, Chroatorum atque Dalmatinorum rex“
  2. а б Смъртта на крал Звонимир – източници и интерпретации
  3. Kings of Croatia (925 – 1096)
  4. а б Dominik Mandić, Rasprave i prilozi iz stare hrvatske povijesti, Institute of Croatian history, Рим, 1963 г., стр. 315., 438.
  5. arhinet.arhiv.hr
  6. Neven Budak, Prva stoljeca Hrvatske, Hrvatska sveučilišna naklada, Zagreb 1994.
  7. Ferdo Šišić, Povijest Hrvata u vrijeme narodnih vladara, 1925, Загреб ISBN 86-401-0080-2
  8. а б в г Ferdo Šišić, Povijest Hrvata; pregled povijesti hrvatskog naroda 600. – 1918 г., Загреб ISBN 953-214-197-9
  9. crohis.com
  10. Demetrius, Duke of Croatia and Dalmatia, after receiving the royal title by a legate of Gregory VII (1073 – 1085) promises to grant St. Peter’s pence
  11. Tomislav Raukar: „Hrvatsko srednjovjekovlje“, Školska knjiga, Zagreb, 1997 г., ISBN 953-0-30703-9, стр. 49
  12. crohis.com
  13. Thomas Archidiaconus, Historia Salonitana
  14. Marcus Tanner, Croatia – a nation forged in war, Yale University Press, New Haven, 1997 ISBN 0-300-06933-2
  15. Damir K., The Šubići and the Good King Zvonimir. A Contribution to the Research on Use of Legends as a Means of Politics of Croatian Aristocratic Families, Загреб 2000 г.
  16. Trpimir Macan, Povijest hrvatskoga naroda, Загреб, 1992 г.
  17. на хърватски: Trpimirovići
  18. Baska tablet – Dr. sc. Mateo Zagar
  19. на хърватски: Velered kralja Dmitra Zvonimira s lentom i Danicom
  20. Pravilnik Velereda kralja Dmitra Zvonimira s lentom i Danicom. Narodne novine, 3 ноември 2000 г.
Петър Крешимир IV крал на Хърватия (1076 – 1089) Стефан II