Димитър Звонимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Звонимир
крал на Хърватия и Далмация [1]
Demetrius Sunimirio crop.jpg
Модерен портрет на Димитър Звонимир
Лични данни
Управление 10761089 г.
Коронация 8 октомври, 1076 г.
Починал
Предшественик Петър Крешимир IV
Наследник Стефан II
Семейство
Баща Стефан Светославич
Брак Елена Унгарска
Димитър Звонимир в Общомедия

Димитър Звонимир (на хърватски: Dmitar Zvonimir, на латински: Demetrius Sunimirio; † 20 април 1089 г.[2]) е крал на Хърватия от 8 октомври 1076 до смъртта си през 1089 г. Той също е бан на Славония (1064 – 1074 г.) и херцог на Хърватия през 1075 г. Родното му име е Звонимир, а името Димитър приема след коронацията си.

Звонимир е син на Стефан Светославич и съответно внук на крал Светослав Суроня.[3] Той става бан на Славония по времето на крал Стефан I Крешимирович, а след това е назначен за херцог на Хърватия от предшественика си крал Петър Крешимир IV. Впоследствие Петър Крешимир го посочва и за наследник на кралския трон. През 1076 Димитър Звонимир става крал на Хърватия.[4] Периодът на управлението му се характеризира като относително спокоен; без продължителни военни кампании и с подем на икономиката и културата. Той е последният местен крал, който упражнява реална власт над цялата територия на Кралство Хърватия. Звонимир управлява кралството от град Книн.

Бан на Славония и Хърватия[редактиране | редактиране на кода]

От около 1064 г. и през периода на крал Петър Крешимир IV, Димитър Звонимир управлява Славония и по-специално територията между реките Драва и Сава, като носи титлата бан.[5]

Съседната Свещена Римска империя нахлува в Хърватия през 1067 г. и изпраща армия да окупира северните части на бановината. Причината за тези действия вероятно е в резултат на тесните връзки на Звонимир с Унгария, която е във война със Свещената Римска империя по това време. Тъй като кралят на Хърватия има грижи с бунт в Далмация, където тече процес на забрана за извършване на славянски църковни литургии,[6] Звонимир е принуден да търси военна помощ от крал Шаламон. След като обединените им армии отблъскват врага от Хърватия, бан Звонимир в знак на признателност, изпраща множество подаръци на Шаламон.[7]

В началото на 1075 г. Петър Крешимир IV обявява Звонимир за „по божията милост херцог на Далмация и Хърватия“. Тази титла го прави не само владетел на Северна Далмация, но също и главен съветник на краля и наследник на трона. Скоро след това Крешимир умира като затворник на норманите и Звонимир го наследява.[8] Някъде в средата на 1075 г., Звонимир сключва споразумение с крайбрежните градове в Далмация, които в този момент са под норманска власт и успява да ги присъедини отново към територията на държавата.[8]

Управление като крал[редактиране | редактиране на кода]

Коронацията на Звонимир, ватикански стенопис от 1611 г.

Димитър Звонимир е коронован на 8 октомври 1076 г.[4][9] в град Солин в базиликата „Свети Петър и Моисей“ от представител на папа Григорий VII.[10][11] След официалната му коронация, Димитър Звонимир дарява град Врана и Бенедиктинския манастирСвети Григорий“ на папа Григорий VII, като по този начин показва почит и лоялност към папата. Новият крал продължава проримската политика на предшественика си и поддържа близки отношения с папата. Провежда „григорианска реформа“ и много вътрешнодържавни реформи, една от които е забрана на робството в кралството.

Звонимир има и малък конфликт с Хайнрих IV и по-специално с негов подчинен – дук от град Истрия, който се готви да нападне Хърватия. През 1079 г. папата се намесва и заставайки на страната на Звонимир, потушава конфликта.[8] Димитър Звонимир поддържа твърда позиция срещу Византийската империя, но за разлика от Петър Крешимир IV, той е в съюз с норманите и с тях участва във войни срещу Византия. Когато Робер Жискар дук на Апулия, нахлува в западно-балканските провинции на империята през 1084 г., Звонимир изпраща войска в негова помощ.[12]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко версии за смъртта на Звонимир. Най-често приеманата е твърдението на Тома Архидякон, че Звонимир е починал от естествена смърт.[13][14] В друга версия разказана от свещеник от Дукля се споменава, че на 20 април 1089 г. в желанието си за приключване на Източно-западната схизма, папа Урбан II иска от Звонимир да изпрати военна помощ на Алексий I Комнин за похода му срещу селджуците. Крал Звонимир свиква събор на Косово поле, близо до Книн, за да събере армия в името на папата и византийския император, но благородниците отказват и вдигат бунт. По време на бунта Звонимир е убит от собствената си войска.[2] Неговата смърт бележи краха на хърватската монархия. Митът за „Проклятието на крал Звонимир“ се основава на версията за убийството му.[15] Тялото на Димитър Звонимир най-вероятно е погребано в Книн, тогавашната столица на Хърватия.[8]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

„Башчанската плоча“

Димитър Звонимир се жени за неговата далечна роднина Елена Унгарска, сестра на крал Ласло I.[16] Чрез Елена, той се свързва не само с кралското семейство в Унгария, но също и с монархиите в Полша, Дания, България и Византия. Елена му ражда син, който умира преди него и носи името Радован, и една дъщеря на име Клаудия. Звонимир е наследен от Стефан II – последният представител от династията Търпимировичи,[17] който умира през 1091 г.

Културно и исторически значимата „Башчанска плоча“ е написана малко след смъртта на Звонимир и съдържа препратки към него и към неговите благородници от 11 век. За първи път в „Башчанската плоча“ се споменава титлата крал за местните управници (kral; kralj).[18]

В днешна Хърватия четвъртото по важност държавно отличие носи името на крал Димитър Звонимир. „Великият Орден на крал Димитър Звонимир“[19] е награда, с която се награждават високопоставени местни или чуждестранни държавници или религиозни представители.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arhinet – „rex Chrobatorum et Dalmatinorum, rex (tocius) Chroacie atque Dalmacie, Chroatorum atque Dalmatinorum rex“
  2. а б Смъртта на крал Звонимир – източници и интерпретации
  3. Kings of Croatia (925-1096) http://fmg.ac/Projects/MedLands/CROATIA.htm
  4. а б Dominik Mandić, Rasprave i prilozi iz stare hrvatske povijesti, Institute of Croatian history, Рим, 1963 г., стр. 315., 438.
  5. http://arhinet.arhiv.hr/_DigitalniArhiv/Monumenta/HR-HDA-876-5.htm
  6. Neven Budak, Prva stoljeca Hrvatske, Hrvatska sveučilišna naklada, Zagreb 1994.
  7. Ferdo Šišić, Povijest Hrvata u vrijeme narodnih vladara, 1925, Загреб ISBN 86-401-0080-2
  8. а б в г Ferdo Šišić, Povijest Hrvata; pregled povijesti hrvatskog naroda 600. – 1918 г., Загреб ISBN 953-214-197-9
  9. http://web.archive.org/web/20110708204614/http://crohis.com/knjige/Sisic%20-%20pregled/18.%20Slavac%20-%20Dmitar%20Zvonimir.PDF
  10. Demetrius, Duke of Croatia and Dalmatia, after receiving the royal title by a legate of Gregory VII (1073 – 1085) promises to grant St. Peter’s pence
  11. Tomislav Raukar: „Hrvatsko srednjovjekovlje“, Školska knjiga, Zagreb, 1997 г., ISBN 953-0-30703-9, стр. 49
  12. http://web.archive.org/web/20110708204813/http://crohis.com/knjige/horvat-povijest/4.hr-vlad.PDF
  13. Thomas Archidiaconus, Historia Salonitana
  14. Marcus Tanner, Croatia – a nation forged in war, Yale University Press, New Haven, 1997 ISBN 0-300-06933-2
  15. Damir K., The Šubići and the Good King Zvonimir. A Contribution to the Research on Use of Legends as a Means of Politics of Croatian Aristocratic Families, Загреб 2000 г.
  16. Trpimir Macan, Povijest hrvatskoga naroda, Загреб, 1992 г.
  17. на хърватски: Trpimirovići
  18. Baska tablet – Dr. sc. Mateo Zagar
  19. на хърватски: Velered kralja Dmitra Zvonimira s lentom i Danicom
  20. Pravilnik Velereda kralja Dmitra Zvonimira s lentom i Danicom. Narodne novine, 3 ноември 2000 г.
Петър Крешимир IV крал на Хърватия (1076 – 1089) Стефан II