География на Сирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Сирия
Syria Topography.png
Континент Азия
Регион Западна Азия
Близък Изток
Площ
 • Общо 185 180 km2
Брегова линия 183 km
Граници 877 km – Турция
603 km – Ирак
356 km – Йордания
77 km – Израел
359 km – Ливан
Най-висока точка Еш Шейх (Хермон) 2814 m
Най-дълга река Ефрат 2700* (675) km,
Тигър 1900* km,
Ел Аси 571* km,
Хабур 486* (460) km,
Белих 105* km
Климат субтропичен, средиземноморски, континентален
Сирия в Общомедия

Сирия е държава в Западна Азия, в Близкия Изток, на източния бряг на Средиземно море. На север граничи с Турция (дължина на границата 877 km), на изток и югоизток с Ирак 603 km, на юг с Йордания 356 km, а на югозапад с Израел 77 km и Ливан 359 km. Обща дължина на сухоземните граници 2272 km. На запад се мие от водите на Средиземно море. Дължина на бреговата линия 183 km. От североизток на югозапад се простира на 770 km, а от сезерозапад на югоизток 420 km. Население на 1.1.2017 г. 17 780 000 души. Столица град Дамаск.[1]

Територията на Сирия се простира между 32°19′ и 37°19′ с.ш. и между 35°43′ и 42°22′и.д. Крайните точки на страната са следните:


Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от територията на Сирия представлява плато, понижаващо се от запад на изток от 1000 до 500 – 200 m. В западната част от север на юг се простират две планински вериги, разделени от дълбоки грабени (Ел Габ и др.). Западната верига съставлява планината Ен Нусайрия (Джебел Ансария) с височина до 1562 m. Източната верига е представена от планините Ез Завия (височина до 939 m) на север и източните склонове на планината Антиливан и нейното южно продължение – хребета Еш Шейх (Хермон) с височена до 2814 m. В най-южната част на страната е разположен вулканичния масив Ед Друз (връх Ел Джейна 1803 m). На югоизток на територията на Сирия попада част от Сирийската пустиня, а на североизток – участък от платото Джезире (Горна Месопотамия) с височена 200 – 450 m. Покрай брега на Средиземно море са простира тясна (20 – 30 km) приморска низина.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Сирея е разположена подвижната част на Арабската плоча с Алепското издуване, а на юг – нейната устойчива част с Друзкото огъване и издуването Рутба. Гранична структура между тях се явява Палмирската вътрешноплатформена нагъната зона, възникнала от едноименния авлакоген. На запад преминава сеизмичната Западноарабска рифтова зона, а на североизток в пределите на страната навлиза Месопотамското краево огъване, преминаващо в южно направление в Приефратското огъване. Арабската плоча е изградена от слоеве палеозойски, мезозойски и кайнозойски шелфови наслаги с мощност 2-6 km (до 9 km в Палмирския авлакоген). В северозападната част на страната на повърхността излизат триаско-юрски вулканогенно-седиментни офиолитови формации, навлечени в края на кредния период от север върху платформения чехъл. Огъванията са запълнени с неогенови моласи, а Друзкото огъване – с покривка от неогено-антропогенови базалти. Към Месопотамското огъване са привързани брахиантиклиналните гънки с промишлени находища на нефт (Сувайдия, Капачук, Тел Румайлан и др.). С мезозойските и кайнозойските наслаги са свързани находищата на железни (Раджу), манганови и медни руди, хром, сяра, фосфорити, асфалт, каменна сол, кафяви въглища.[1]

Климат, води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Сирия е субтропичен, средиземноморски с максимум на валежите през зимата и пролетта и продължително лятно засушаване. По крайбрежието климатът е морски със средна януарска температура 12°С, средна августовска 27°С, годишната сума на валежите под 700 mm. В планината Ансария е по-прохладно и с валежи до 1500 mm. Източната част на страната се отличава със сух континентален климат със средна августовска температура до 32,8°С, топла зима (4-7°С), но ежегодно се наблюдават и дни с температури под 0°С. В Сирийската пустиня сумата на валежите пада под 100 mm годишно. През лятото от страна на Арабската и Сириската пустини духа знойния вятър хамсин, пренасящ много пясък и прах.[1]

Голяма част от територията на страната е безотточна, като за равнинните райони са характерни сухите долини, т.н. вади (уади). Най-голямата река – Ефрат има транзитен характер (нейната дължина в Сирия е 675 km), а нейните основни притоци са Хабур 486* (460 в Сирия) km и Белих 105* km. Ефрат е плавателен за плиткогазещи съдове, а неговият отток е урегулиран чрез голямото (730 km²) водохранилище „Ел Асад“, а в основата на преградната му стена стена при град Ес Саура и изгарадена мощна ВЕЦ (до 500 хил.квт). По североизточната граница протича участък от река Тигър, а на северозапад – горното и средно течение на река Ел Аси 571 km, отнясяща се към водосборния басейн на Средиземно море. Най-голямото сирийско езеро е Хомс, разположено на река Ел Аси. Подземните води в страната широко се използват за напоявана и водоснабдяване, а често при техните извори съществуват оазиси.[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В източните платовидни райони на Сирия широко разпространени са пясъчните и глинестите пустини с грубоскелетни сивоземни почви. На юг преобладават каменисто-чакълестите хамади, а на запад и в централните райони – участъци от пясъчни пустини. Понижените части на релефа са заети от солончаци. Покрай северните граници на страната, в предпланинските райони на планината Тавър се срещат сиво-канелени и канелени, а в проморските низини – жълтоземни почви, сменящи се във височина с планински канелени и планински горски почви. За източните, сухи части на страната са свойствени пустинните растителни формации с участието на храсти, полухрасти и сухи треви, състоящи се предимно от ефемери. В оазисите е развито овощарство, лозарство, памукопроизводство и други субтропични култури, и най-вече финикова палма. Крайбрежието на Средиземно море е основният район за отглеждане на цитрусови култури. По западните склонове на планината Ансария са разпространени широколистни дъбови гори с участието на вечнозелени дървета и храсти. По източните склонове на Ансария, Антиливан и Еш Шейх господстват ксероморфните храстови планински степи, преминаващи в долния пояс на планините в полупустини. По долината на река Ефрат са се съхранили малки горички от топола, ива и тамарикс. Животинският свят на Сирия е разнообразен. Обичайните хищници в пустинята са ивичеста хиена, вълк, чакал, каракал, лисица фенек, а копитните – антилопа, диво магаре онагра. Има много гризачи и влечуги. В планините с горска растителност по-рядко се срещат сирийска мечка, дива свиня, горска котка, а в обезлесените високопланински райони – безоаров козел.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сирия“         Портал „Сирия