География на Израел
| География на Израел | |
 | |
| Континент | Азия |
|---|---|
| Регион | Западна Азия Близък Изток |
| Площ | |
| • Общо | 20 770 km2 |
| Брегова линия | 255 km Средиземно море 188 km Мъртво море 106 km Червено море 11 km |
| Граници | 79 km – Ливан 77 km – Сирия 531 km – Йордания 206 km – Египет |
| Най-висока точка | Хар Мерон 1208 m |
| Най-ниска точка | -392 m, на брега на Мъртво море |
| Най-дълга река | Йордан 252* km |
| Климат | субтропичен, средиземноморски, тропичен |
| Израел в Общомедия | |
Израел е държава в Западна Азия, в Близкия Изток, на източния бряг на Средиземно море. На север граничи с Ливан (дължина на границата 79 km), на североизток със Сирия 77 km, на изток с Йордания 531 km и на югозапад с Египет 206 km. Обща дължина на сухоземните граници 893 km. На запад се мие от водите на Средиземно море (дължина на бреговата линия 188 km), на изток – от водите на Мъртво море (106 km), а на юг – 11 km брегова ивица със залива Акаба на Червено море. Обща дължина на бреговата линия 255 km. От север на юг се простира на 424 km, а от запад на изток от 15 до 144 km. Териториите, които частично принадлежат на Израел са Западният бряг (5879 км²) и Голанските възвишения (1150 км²). Население на 1.1.2020 г. 9 215 000 души. Столица град Йерусалим.[1]
Територията на Израел се простира между 29°29′ и 33°17′ с.ш. и между 34°13′ и 35°41′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – (), на границата с Ливан.
- крайна южна точка – (), на брега на залива Акаба на Червено море, на границата с Египет.
- крайна западна точка – (), на брега на Средиземно море, на границата с Египет.
- крайна източна точка – (), на границата със Сирия.
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]
Покрай брега на Средиземно море се простира тясна ивица приморска равнина, която на изток постепенно се повишава и преминава в платовидна област с височина 500-1000 m. Максимална височина връх Хар Мерон 1208 m, издигащ се в северната част на страната. На изток платовидната област със стръмни отстъпи се спуска към дълбоката падина Гхор (Ел Гхор) – най-дълбоката сухоземна падина на земята (- 392 m под морското равнище), дъното на която е заето от Мъртво море) и нейното южно продължение – Уади ал Араба. Повърхността на платото е изградена предимно от варовици (с множество карство и форми на релефа), пясъчници и базалти. В южната част на Израел е разположена пустинята Негев, заемаща площ от 12 000 км², което е повече от половината от цялата територия на страната. Водите на Мъртво море са богати на колиеви, натриеви и бромови соли. В страната има находища на фосфорити, кварцови пясъци, глини, мрамор, медна и желязна руда, торф и малки залежи от нефт и газ в пустинята Негев.[1]
Климат, води[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Израел е субтропичен, относително влажен на север, пустинен и полупустинен на юг и в падините. Лятото е горещо (средна юлска и августовска температура 24-28°С, в падината Гхор до 36°С) и топла зима (средна януарска температура 6-14°С, на югозапад от Мъртво море до 18°С). По крайбрежието на Мъртво море, в падината Гхор и в пустинята Негев годишната сума на валежите е 100-200 mm (на места – под 100 mm), на север, на платото – 600-800 mm, а по крайбрежието на Средиземно море – 400-800 mm. Максимумът на валежите е през зимата. Територията на страната е бедна на повърхностно течащи води. На североизток през падината Гхор, по границата с Йордания протича река Йордан 252* km, вливаща се от север в Мъртво море. Много от реките през лятото пресъхват или оттокът им силно намалява. На юг в пустинята Негев са разпространени сухите долини вади (уади). За битово и промишлено водоснабдяване и напояване се използват подземни източници и опресняване на морска вода, като до 80% от водите се използват за напояване.[1]
Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]
Преобладаващите почви са канелени, планински сиво-канелени и сиви, а на юг – сиво-кафяви пустинни почви. В планините са разпространени маквиси, гарига, а горите са почти унищожени (5% от площта на страната) и са представени от вечнозелен дъб, алепски бор и др. На юг в полупустините и пустините Негев, Халуца и др. са развити каменисти пустини, солени тревисти формации, халофитни пасища и др. От бозайниците се срещат ивичеста хиена, чакал, даман, гризачи; пустинно-степни видове птици и много влечуги.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||