Икономика на Южна Корея
| Икономика на Южна Корея | |
Сеул, бизнес и финансов хъб на Южна Корея | |
| Ранг |
|
|---|---|
| Валута | Южнокорейски вон (KRW, ₩) |
| Фискална година | календарна година |
| Търговски организации | СТО, АТИС, ОИСР (OECD), Г-20 |
| Статистика | |
| БВП | |
| Ръст на БВП |
|
| БВП на глава от населението | |
| Инфлация (Индекс на потребителските цени) | 0,3% (изч. за 2020)[2] |
| Коефициент на Джини | |
| Индекс на човешкото развитие | |
| Безработица | |
| Страница в CIA The World Factbook | |
Откакто през 1962 г. Южна Корея започва да работи по Първия си петгодишен план за икономическо развитие, нейната икономика е сред най-бързо развиващите се икономики в света. През 1996 г. Корея става членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), което е важна стъпка по пътя за присъединяването ѝ към групата на най-развитите държави. В края на 1996 г. брутният национален продукт на глава от населението достига 10 000 щ.д. Едни от най-често цитираните фактори, които обясняват „Чудото на реката Ханганг“ (한강) са силната държавна подкрепа, икономическа стратегия, ориентирана към износ, индустриална политика, която акцентира върху висшите технологии и създаване на висококвалифицирани специалисти.
Тези впечатляващи постижения са помрачени от икономическите трудности, пред които са били изправени някои от най-големите корейски компании и финансови институции. Неуспехите в бизнеса, заедно с финансовата криза, обхванала Азия през лятото на 1997 г., пораждат недоверие сред чуждестранните инвеститори и довеждат до сериозна ликвидна криза през декември 1997 г..
През същия месец Южна Корея и Международният валутен фонд постигат споразумение и изготвят Програма за спешно подпомагане и преодоляване на кризата. В страната се провеждат решителни реформи, които засягат банките (някои банки са закрити), големите корпорации и правителствените институции. В края на 1999 г. икономиката на страната се възстановява и международните агенции за икономически анализи отново определят Корея като надежден партньор.
Република Южна Корея е член на следните международни организации: Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, Световна търговска организация, Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Г-20 и Следващите Единадесет.
Република Корея става лидер в информационните технологии. Основни за южнокорейската икономика са електронната, автомобилостроителната, нефтопреработвателната, стоманодобивната, корабостроителната, текстилната промишленост. Износът се състои от изделия на електропромишлеността, автомобили, изделия на електронната промишленост, стомана, машинно оборудване, а вносът от – нефтопродукти, желязо.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 15 май 2020.
- ↑ а б в г д World Economic Outlook Database, April 2020 // Медждународен валутен фонд. Посетен на 15 май 2020.
- ↑ Income inequality // OECD. Архивиран от оригинала на 23 декември 2019. Посетен на 23 December 2019.
- ↑ Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 12 декември 2019.
- Център по кореистика, официален сайт
| |||||