Когурьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трите корейски царства с Когурьо

Когурьо (на корейски: 고구려 или 高句麗, [koɡuɾjʌ] на китайски: 高句驪 или 高句丽, остаряло Гао-Гюйли); (37 г. пр.н.е. – 668 г.) е държава на народа Когурьо в периода на Трите корейски царства[1][2][3][4][5]. Разположена е в северните и средните части на Корейския полуостров и в южните и централни части на Манджурия. Във върха на своя разцвет, Когурьо контролира по-голямата част от Корейския полуостров, Манджурия, части от руския Далечен Изток и източна Монголия[6].

Съвременното име Корея идва от името на средновековната държава Корьо, което от своя страна е съкращение от Когурьо[7]. Столицата е град Хвандо, а от началото на 5-и век – Пхенян.

Когурьо е силно милитаризирана държава[8]. Корейските учени я описват като империя[9][10]. Първоначално има четири частично автономни окръга, базирани на кардинални направления и централен окръг, ръководен от монарха. Обаче през първи век окръзите стават централизирани и управлявани от централния окръг, а в края на 3-ти век те губят политическа и военна автономия[11][12].

Всеки мъж в царството трябва да служи военна служба или може да избегне призовката, като плаща допълнителен зърнен данък. В трактат от Тан от 668 г. са записани общо 675 000 служители и 176 военни гарнизона.

Основното оръжие е лъкът[13]. Той е модифициран така, че да е по-композитен и с увеличена способност за изхвърляне на стрелите. В по-малка степен се използват и машини за хвърляне на камъни, както и арбалети. Оръжията, използвани срещу конницата и в открит строй, са предимно копията. Два вида мечове са използвани. Първият е по-къс вариант с две остриета, използван предимно за хвърляне. Другият е по-дълъг нож с едно острие с минимален ръб и пръстеновидни шпилки. Каските са подобни на шлемовете, използвани от централноазиатските народи, украсени с крила, кожи и кончета. Щитът е основната защита, който покрива по-голямата част от тялото на войника.

Императорът има два двореца – един в столицата и един в провинцията. Освен столицата съществуват и още няколко десетки градове.

Има съдилища, но няма затвори. Виновният е съден от чиновници и ако е осъден, присъдата е изпълнявана веднага, а жена му и децата му са отдавани в робство. Крадецът трябва да върне краденото в размер на 12 пъти[14].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Koguryo. // Encyclopædia Britannica. Посетен на October 15, 2013.
  2. Barnes, Gina. State Formation in Korea: Emerging Elites. 2013.
  3. Byington, Mark. The History and Archaeology of the Koguryo Kingdom. 2016.
  4. Li, Narangoa, Cribb, Robert. Historical Atlas of Northeast Asia. 2014.
  5. Gardiner, Kenneth. The origin and rise of the Korean kingdom of Koguryo, from the 1st century to A.D. 313. // University of London, 1964.
  6. Goguryeo. // Посетен на 2019-04-14.
  7. 디지털 삼국유사 사전, 박물지 시범개발. // Korea Creative Content Agency. Архивиран от оригинала на 19 November 2018. Посетен на 6 February 2017.
  8. Yi, Ki-baek. A New History of Korea. Harvard University Press. ISBN 9780674615762. с. 23 – 24. Посетен на 21 November 2016.
  9. 신형식. [1] Ewha Womans University Press, 2003. ISBN 9788973005284. с. 56. Посетен на 12 September 2017.
  10. 이덕일, 박찬규. [2] 역사의아침, 2007. ISBN 9788995884973. Посетен на 12 September 2017.
  11. [3] Dasan Books, 2010-07-28. ISBN 9788963704067. с. 61. Посетен на 21 November 2016.
  12. ko:고구려와 수나라의 전쟁. ebookspub(이북스펍), 2014-03-07. ISBN 9791155191330. с. 26. Посетен на 21 November 2016.
  13. news.donga.com
  14. Гумилёв Л.. Восток в средние века. // Посетен на 2018-11-16.