Телохранител (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Телохранител или Йоджимбо (на японски 用心棒, на английски Yojimbo) е черно-бял филм на японския режисьор Акира Куросава от 1961 г. по мотиви от „Червената жътва“ и „Стъкленият ключ“ на Дашиъл Хамет.

Телохранител
用心棒
Режисура Акира Куросава
Продукция Tomoyuki Tanaka
Сценарий Риузо Кикушимо,
Акира Куросава
В ролите Тоширо Мифуне,
Тацуя Накадаи,
Йоко Цукаса
Музика Masaru Sato
Оператор Kazuo Miyagawa
Разпространител Toho Company
Премиера 25 април 1961 г., Япония
Времетраене 110 минути
Страна Япония
Език японски
Външни препратки
IMDb

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

През 1860 година идва краят на династията Токугава. Самураят Санджуро Кувабатаке остава без господар. Ронинът е изправен пред един променящ се свят, в който търговците изместват самураите, а огнестрелното оръжие - мечовете. Бродейки наслуки Санджуро попада в малък град, тероризиран от две банди, оспорващи си търговията с коприна и хазарта. Гостилничарят съветва самурая да напусне мястото, колкото се може по-бързо. Градският стражар Хансуке пък му препоръчва да постъпи като телохранител при някой от двамата главатари, като не пропуска да поиска за себе си дял от бъдещото му възнаграждение. След сблъсък с хората на един от главатарите (Уши-Тора), където Санджуро демонстрира уменията си с меча, всяка от шайките се опитва да го привлече на своя страна. Самураят започва опасна игра, лавирайки между двете групировки. Положението особено се усложнява, когато в градчето се завръща по-малкият брат на Уши-Тора, Уносуке. Той притежава едно ново за Япония оръжие - револвер. Сейбей, към чиято група е решил да се присъедини Санджуро, пък смята да се „отърве“ от него, веднага щом унищожи Уши-Тора. Самураят не се плаши от тежкото положение. Нещо повече - той е решил да изчисти града и от двете банди.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьори и персонажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Тоширо МифунеСанджуро Кувабатаке (Санджуро - тридесетгодишен, Кувабатаке - черничева градина), самурай - ронин.
  • Тацуя НакадаиУносуке, стрелецът, по-малък брат на Уши-Тора и противник на Санджуро.
  • Йоко ЦукасаНуи, жената на Кохей.
  • Сейзабуро КавазуСейбей, съдържател на бордей, главатар на едната шайка.
  • Изусу ЯмадаОрин, коварната жена на Сейбей.
  • Еиджиро ТоноГонджи, добродушният гостилничар, у когото отсяда Санджуро.
  • Дайсуке КатоИнокичи, дебилният брат на Уши-Тора.
  • Йосуки Нацуки — синът на Кохей.
  • Такаши ШимураТокуемон, пивовар, намесва се в изкупуването на коприна.
  • Хироши ТачикаваЙоичиро, син на Сейбей.
  • Каматари ФуджиуараТазаемон, търговец на коприна, бивш кмет на града.
  • Атсуши Уатанабе — бъчвар, майстор на ковчези и гробар.
  • Икио СавамураХансуке, страж на града, мъчи се да се присламчи към Санджуро като негов „агент“.
  • Сусуми ФуджитаХомма, учител по фехтовка при шайката на Сейбей.
  • Каю СазанкаУши-Тора (Уши - бивол, Тора - тигър), бивш помощник на Сейбей, понастоящем главатар на другата шайка.
  • Йошио ЦушияКохей, съпруг на Нуи.

Екип[редактиране | редактиране на кода]

  • Сценарий — Риузо Кикушимо и Акира Куросава
  • Режисьор — Акира Куросава
  • Оператор — Кацуо Миягава
  • Композитор — Масару Сато
  • Художници — Йоширо Мираки (костюми)
  • Продуцент — Акира Куросава

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1961 г. — Приз в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне на Международния кинофестивал във Венеция.
  • 1962 г. — Приз „Синя лента“ в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне от Блу Рибън Ауърдс

(Blue Ribbon Awards), Токио.

  • 1962 г. — Приз в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне от Кинема Джънпо Ауърдс (Kinema Junpo Awards),

Токио.

Номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1961 г. — Номинация за „Златен лъв на св. Марко“ за Акира Куросава на Международния кинофестивал във Венеция.
  • 1962 г. — Номинация за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник по костюмите в черно-бял филм“ за Йоширо Мираки.

Римейк[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]