Ронин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За филма от 1998 година вижте Ронин (филм).

Ронини, обиращи дом на богат търговец.

Ронин (на японски: 浪人, ронин, в буквален превод - „странник“, самурай без господар) е самурай, загубил покровителството на своя господар или допуснал той да бъде убит, през феодалния период в Япония (11851868).

47-те ронини[редактиране | редактиране на кода]

Названието “ронин” идва от “ро” (вълна) и “нин” (човек) и означавало “човек-вълна”, тъй като животът на ронина бил непостоянен като вълна. През феодализма ронин са били самураи, васали от благородническо потекло, които трябвало да напуснат службата при своя господар и не са могли или искали да постъпят на нова служба.

Най-известните ронини били 47-те самураи от Ако, които след смъртта на своя повелител Асано останали без господар. По време на поднасянето на новогодишните приветствия към шогуна Токугава Цунайоши, Асано Такамуни – управител на провинция Харима – бил публично обиден от церемониалмайстора Кира Котсуке. Вбесен от подобно предизвикателство, Асано ранил своя опонент. Тъй като дори за изваждане на меч в двореца на шогуна се полагало смъртно наказание, управителят от Ако трябвало в началото на април 1702 по заповед на регента да извърши “сепуку” (ритуално самоубийство чрез разпорване на корема). След това неговата крепост, както и останалата му собственост, преминали във владение на правителството, а неговите самураи останали без господар.

47 от превърналите се в ронини самураи на Асано продължили да бъдат верни на своя повелител дори и след смъртта му. Под водачеството на Оиши Кураносуке те отмъстили за смъртта на своя господар в нощта на 14-ти срещу 15 декември 1702 г. в столицата Едо. Убили Кира Котсуке, обезглавили го и оставили черепа му като трофей върху гроба на своя господар. 1 ронин загинал по време на нападението, останалите 46 били затворени, но се отнасяли към тях с голямо уважение за лоялността и предаността им към господаря им.

Тази постъпка получила широк отклик и одобрение сред народа. Могъщи управители се опитали да повлияят на шогуна за помилването на самураите. Шогунът им отговорил: “Чух за изключителната вярност на някогашните самураи на Асано към техния господар. Това е нещо доста необикновено за нашето време. Аз с удоволствие бих им помогнал, ако законът не изискваше сепуку.” Така на 4 февруари 1703 г. 46-те ронини се самоубили по заповед на шогуна Токугава Цунайоши.

Господарят Асано, Кира и 47-та ронини са погребани в храма Сенкоджи в Токио. Всеки ден там отиват хора от цял свят, за да се поклонят пред мъжеството им и да се помолят. На входа на храма се намира бронзова статуя на Оиши Кураносуке, водача на 47-те ронини. Вътре е и статуята на Саваки Кодо Роши - известен зен-будистки майстор, живял през 20 век тук.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]