Кагемуша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кагемуша
影武者, かげむしゃ
Режисьори Акира Куросава
Продуценти Франсис Форд Копола
Сценаристи Масато Иде
Акира Куросава
В ролите Тацуя Накадаи
Цутому Ямадзаки
Кеничи Хигавара
Музика Shin’ichirō Ikebe
Оператор Takao Saito
Жанр драма
исторически
Премиера 26 април 1980 (Япония)
6 октомври 1980 (САЩ)
Времетраене 160 минути
Страна Япония Япония
Език японски
Бюджет $ 6 000 000
Външни препратки
IMDb

Кагемуша или Сянката на воина (на японски: 影武者, かげむしゃ, на английски: Kagemusha или The Shadow Warrior) е филм на големия японски режисьор Акира Куросава от 1980 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива в размирния за Япония 16 век. Родовете Ода и Такеда водят борба за надмощие. Господарят Такеда Шинген има двойник в лицето на своя брат Такеда Нобукадо, но последният открива още по-убедитeлна „сянка“ — дребният престъпник Кагемуша, когото спасява от екзекуция. Кагемуша трябва да замества понякога господаря си в опасни моменти. При обсадата на една крепост Такеда Шинген е тежко ранен с куршум от аркебуза. Неговата смърт би се отразила пагубно върху морала на войската му. Когато наистина умира, приближените му правят всичко възможно да скрият истината. Те искат от Кагемуша да се превъплати в образа на Такеда Шинген, но човекът от простолюдието се бои от огромната отговорност, която би поел, представяйки се за великия военачалник. В крайна сметка той приема мисията. Първоначалното недоверие и презрение сред посветените в тайната военачалници и слуги на Такеда постепенно се замества с удивление от актьорските му способности и дори известна симпатия. Кагемуша спечелва искрената любов на внука на Такеда Шинген, но и неприязънта на синът му Такеда Кацуери, който неоснователно се бои, че иска да заграби властта. При злополука с падане от кон съпругите на Такеда Шинген откриват, че по тялото на господаря им липсва белег от раната от аркебуза. Истината не може да бъде крита повече.

Кагемуша отново става обикновен човек, но се измъчва от мисълта, че не се е справил успешно с великата задача.

В битката при Ситарагахара (1573 г.) войските на Такеда Кацуери претърпяват разгром от обединените сили на Ода Нобунага и Токугава Иеясу. Виждайки гибелта на елитните отряди на Такеда, Кагемуша, в когото завинаги се е въплътил част от духът на Такеда Шинген, се хвърля в битката и загива под вражеските куршуми.

Актьори и персонажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Тацуя НакадаиКагемуша (човек от простолюдието, двойник на Шинген) и Такеда Шинген (водач на клана Такеда)
  • Цутому ЯмадзакиТакеда Нобукадо (брат на Такеда Шинген, негов помощник и двойник)
  • Кеничи ХигавараТакеда Кацуыори (син на Такеда Шинген, водач на клана Такеда след разкриване самоличността на Кагемуша)
  • Джинпачи НазуСохачиро Цучия
  • Хидачи ОтакиМасакаге Ямагата (стар военачалник на клана Такеда)
  • Дайсуке РиуОда Нобунага (водач на клана Ода)
  • Масаюки ЮиТокугава Иеясу (съюзник на Ода Нобунага)

Екип[редактиране | редактиране на кода]

  • Сценарий — Масато Иде, Акира Куросава
  • Режисура — Акира Куросава
  • Оператори — Асаичи Накаи, Кацуо Миягава, Шоджи Уеда, Такао Сайто
  • Композитор — Шиничиро Икебе
  • Художник — Юширо Мираки
  • Продуценти — Франсис Форд Копола, Акира Куросава, Джордж Лукас, Томоюки Танака

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 г. — Награда „Златна палма на ветровете“ на Филмовия фестивал в Кан.
  • 1980 г. — Награда „Най-добър филм“ и „Най-добър подържащ актьор“ за Цутому Ямадзаки на Хочи Филм Ейуърдс (Hochi Film Awards), Япония.
  • 1981 г. — Награда „Най-добра режисура“ и „Най-добри костюми“ на БАФТА (BAFTA Film Award).
  • 1981 г. — Награда „Давид на Донателло“ за „Най-добра режисура“ и „Най-добра продуцентска работа“ на Френсис Форд Копола и Джордж Лукас.
  • 1981 г. — Награда „Сезар“ за „Най-добър чуждестранен филм“.
  • 1981 г. — Награда „Синя лента“ за „Най-добър филм“ на Акира Куросава, „Най-добра мъжка роля“ на Тацуя Накадаи, „Дебют“ на Дайсуке Риу от Блу Рибън Ауърдс (Blue Ribbon Awards), Токио.
  • 1981 г. — Награда „Сребърна лента“ за „Най-добър режисьор на чуждестранен филм“ от Италианския национален съюз на филмовите журналисти.
  • 1981 г. — Награда „Най-добър актьор“ за Тацуя Накадаи, „Най-добър художник“ за Юширо Мираки, „Най-добра режисура“, „Най-добър филм“ и за музика на Шиничиро Икебе от Майничи Филм Конкурс (Mainichi Film Concours), Токио.
  • 1981 г. — Награда „Най-добър подържащ актьор“ за Цутому Ямадзаки от Кинима Джъмпо Ауърдс (Kinema Junpo Awards), Токио.

Номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 г. — Номинации за „Оскар“ в категориите „Най-добър чуждестранен филм“ и „Най-добър художник“ за Юширо Мираки.
  • 1981 г. — Номинации в категориите „Най-добър филм“ и „Най-добра опероторска работа“ на BAFTA Film Award.
  • 1981 г. — Номинация за „Златен глобус“ в категорията „Най добър-чуждестранен филм“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]