Невероятната съдба на Амели Пулен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Невероятната съдба на Амели Пулен
Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain
Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain logo.svg
РежисьориЖан-Пиер Жоне
СценаристиГийом Лоран и Жан-Пиер Жоне
В ролитеОдре Тоту, Матийо Касовиц
МузикаЯн Тиерсен
РазпространителМирамакс[1]
Премиера25 април 2001
Времетраене122 мин.
СтранаФранция / Германия
Езикфренски
Външни препратки
IMDb Allmovie
Невероятната съдба на Амели Пулен в Общомедия

„Невероятната съдба на Амели Пулен“ (на френски: Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain) е френско-германска филмова копродукция, романтична комедия от 2001 г., режисирана от Жан-Пиер Жоне, който е и съсценарист заедно с Гийом Лоран. Филмът има пет номинации за Оскар, и печели 4 награди Сезар, Европейската филмова награда за най-добър филм и 2 награди на БАФТА.

Премиерата му във Франция, Германия, Белгия и други европейски страни е през април 2001 г., а в България – през ноември 2002 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

„Невероятната съдба на Амели Пулен“ разказва историята на Амели – момиче, което расте изолирано от другите деца, заради погрешното схващане на баща си, необщителният доктор Рафаел Пулен, че дъщеря му страда от проблеми със сърцето (недоразумение, дължащо се на факта, че в редките мигове на близост между тях по време на медицинските прегледи, сърцето на Амели се разтуптява от вълнение). Амели е още малка, когато майка ѝ, също толкова невротична като бащата, умира, след като самоубийца скача от покрива на катедралата Нотр Дам и се приземява върху нея. Нещастието кара бащата на Амели да се затвори още повече в себе си и да се посвети на изграждането на ексцентричен мемориал на своята съпруга. Оставена сама на себе си, Амели развива необикновено буйна фантазия.

Когато пораства, става сервитьорка в малкото кафене „Двете вятърни мелници“ в Монмартр, чиято собственичка е бивша циркова артистка. И персоналът, и редовните посетители на кафенето са все ексцентрични персони.

На 22 години, животът на Амели е простичък: отхвърлила презрително романтичните взаимоотношения вследствие няколко неуспешни връзки, тя се е отдала на простички удоволствия в живота като това да разчупва с лъжичка на коричката на крема брюле, да се разхожда из слънчев Париж, да прави „жабки“ с плоски камъчета във водата на канала Сен Мартен и да се опитва да познае колко двойки в града получават оргазъм точно в този миг („Петнайсет!“, съобщава на камерата).

Животът ѝ се преобръща в деня, когато загива принцеса Даяна. Иззад една хлабаво поставена плочка в банята Амели открива стара метална кутия с дребни сувенири от детството на момче, живяло в нейния апартамент преди десетилетия. Очарована от откритието си, Амели взема решение да открие порасналия вече мъж и да му върне кутията, като сключва със себе си сделка: ако успее да го направи щастлив, да посвети живота си на правене на добрини.

Амели се среща със самотния си съсед, художника Реймон Дюфайел, който в продължение на много време прерисува една картина на Реноар. Заради крехките си кости, Дюфайел е наричан от съседите си Стъкления човек. Точно с негова помощ Амели открива следите на предишния наемател и нагласява нещата така, че когато веднъж той минава край една телефонна кабина, отвътре се разнася звън, изненаданият човек влиза в кабината и е още по-удивен да открие там кутията от детството си. Амели наблюдава всичко от близкия локал, откъдето е позвънила в кабината, и като вижда радостта, която доставя на човека, окончателно решава да се отдаде на това да прави другите щастливи. С помощта на джуджето в градината на баща си и една своя приятелка стюардеса, Амели успява да го накара да сбъдне мечтата си да пътува по света; помага на своя колежка в кафенето и един от редовните им клиенти да се съберат; стопля душата на портиерката на сградата, в която живее; съзаклятничи с Люсиен, момчето, което работи за грубиянина г-н Колиньон, съдържател на павилиончето за плодове и зеленчуци.

И все пак, докато Амели се грижи за щастието на околните, никой не се грижи за нейното. Тя проглежда за самотата в собствения си живот, след като се запознава с Нино Кинкампуа, млад мъж, особняк, който събира захвърлени снимки от будки за моментални паспортни снимки и в когото тя се влюбва. Въпреки че успява да го заинтригува по заобиколни пътища, Амели е болезнено срамежлива и неспособна да го доближи. Приятелската помощ от Стъкления човек обаче я научава да се бори за собственото си щастие, дори когато го раздава с пълни шепи на приятелите и близките си.

Край на разкриващата сюжета част.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amélie“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​