Направо към съдържанието

Самба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самба на карнавал в Хелзинки, 2004 г.
Състезание по латиноамерикански танци, 2006 г.

Самбата (на португалски: samba, [ˈsɐ̃bɐ]) е бразилски музикален жанр и танцов стил, смятани за една от основните прояви на бразилската култура[1][2] и национална идентичност[3] и познати в целия свят като символ на Бразилия и Бразилския карнавал.

Той произлиза от характерния за североизточния щат Баия жанр самба ди рода, чиито корени са в традициите на Африка и най-вече на Ангола и Конго, пренесени в Бразилия чрез трафика на роби.[4] Въпреки че съществуват множество разновидности на самба под формата на популярни ритми и регионални танци, първоначално самбата като музикален жанр е музикална проява на градската култура на Рио де Жанейро, столицата и най-голям град на Бразилската империя от XIX век.

Съвременната самба, развила се в началото на XX век, е предимно в ритъм 2/4, прекъсван от вокални хорове в ритъм на батукада, изпълняващи различни куплети от декларативни стихове. Традиционно самбата се изпълнява на струнни (кавакиню и други видове китари) и перкусионни инструменти, като тамбурим. Под влияние на музиката от Съединените щати, станала популярна след Втората световна война, започва използването и на духови инструменти, като тромбон, тромпет, флейта и кларинет.

Освен характерните ритми и размери, самбата се свързва и с цяла историческа култура от храни, танци, празненства, дрехи и картини. Анонимни художници, скулптори и дизайнери изработват костюмите, карнавалните платформи и коли и порталите на школите по самба. В Бразилия съществува и традиция на балната самба с множество стилове. В Бразилия на 2 декември се отбелязва Национален ден на самбата.

Самбата възниква като местен стил в югоизточна и североизточна Бразилия, по-специално в Рио де Жанейро, Сао Пауло, Салвадор и Ресифи, но придобива общонационално значение. Школи по самба, самба музиканти и карнавални организации има във всички части на страната, дори когато в даден регион преобладава друг фолклорен стил, като сертанежу в южните и югозападни щати.[5]

Произход
Танцьори на батуке, картина от 20-те години на XIX век

Първоначално понятието самба обхваща различни бразилски народни ритми и танци, възникнали от регионални форми на пренесения от Кабо Верде стил батуке, които са разпространени в цялата страна, но най-вече в щатите Баия, Мараняо, Минас Жерайс и Сао Пауло. Днес под самба се разбира преди всичко стилът, който се формира в края на 19-и и началото на 20-и век в градската среда на Рио де Жанейро. Там традиционният стил, пренесен от бившите роби, преселващи се главно от Баия, влиза в контакт и възприема елементи на градски стилове, като полка, машиши, лунду и шоти, и по този начин се формират вариантите самба кариока урбана и самба карнавалеско.

Самба на карнавала в Рио де Жанейро, 2005 г.

В Бразилия танцът е много популярен като ежегодно по време на карнавалите се организират състезания между отделните школи по самба. Характерно облекло са бикините, диадемата с много разноцветни пера и златисти или сребристи обувки на висок ток.

Изпълнява се от жени, по време на карнавалите, тъй като може да се танцува на място и не е необходим партньор.

Самбата е включена в състава на латиноамериканските танци. Танцува на музика в такт 2/4 или 4/4. Основните движения се броят на „1“ и „2“. Като всеки салонен танц, самбата също се танцува с партньор. Салонната самба, както и другите танци много се е отдалечила от своите корени, както и от музиката и танца, които са и дали името си.

  • Класическа
  • Партидо алто (Partido alto)
  • Пагоде (Pagode)
  • Самба-енреду (Samba-enredo)
  • Самба-батукада (Samba-Batucada)
  • Самба-кансан (Samba-canção)
  • Боса нова (Bossa nova)
  • Самба реге (Samba reggae)
  • Самба гафиейра (Samba de Gafieira)
Гафиейра

Този вид самба се развива от танца машише или така нареченото бразилско танго. Танцува се по двойки. Една от основните характеристики, наблюдавани в стила на тази самба е отношението на танцьора спрямо неговата партньорка с измама, защита, изненада, елегантност и ритъм.

В Бразилия се използва наименованието „маландро“ за определен тип мъже. Това е суетен мъж тип сваляч и мошеник. Те са облечени най-често в бял костюм с черно-бели обувки, с риза на черно-бели или червено-бели райета и бяла шапка тип Майкъл Джексън. Вътре в джоба, носи нож. Ръката е винаги в джоба на панталоните, държейки нож в готовност за атака. Ходи в права линия за да прикрие краката си, поради което походката му е поклащаща се, за да не загуби мъжествения си стил.

Докато танцува той защитава своята дама, така че тя да се покаже на него и на околните и в същото време я предпазва от другите мъже да не могат да се приближат до нея. Оттук идва и начина на танцуване с отворени ръце, като че ли готови за прегръдка. Основната стъпка на самба гафиейра е ганшо (в превод кука), която се използва за начало на една фигура или за да свърже различни стъпки.

Пандейро и кавако
  • Адониран Барбоза (1912 – 1982) певец и композитор
  • Alcione Nazaré, (1947-) певец
  • Ари Баросо, (1903 – 1964) певец и композитор
  • Нориел Вилела (? – 1974), бразилски певец, известен като „Тенора на самбата“
  • Beth Carvalho, (1946-) певец
  • Braguinha, (1907 – 2006) певец и композитор
  • Кармен Миранда, (1909 – 1955) певица, танцьорка, актриса
  • Картола, (1908 – 1980) певец и композитор
  • Клара Нунес, (1943 – 1983) певец и композитор
  • Едсон Рибейро, (1967-) музикант, футболист и композитор
  • Елизет Кардосо, (1920 – 1990) певец
  • Елза Соарес, (1937-) певец
  • Фернанда Порто, (1965-) певец и композитор
  • Jamelão, (1913 – 2008) певец
  • Жоао Ногуейра, (1941 – 2000) певец и композитор
  • Jorge Aragão, (1949-) певец и композитор
  • Noel Rosa, (1910 – 1937) певец и композитор
  • Paulinho da Viola, (1942-) певец и композитор
  • Pixinguinha, (1897 – 1973) певец
  • Grupo Revelação, (1991-) певец и композитор
  • Seu Jorge, (1970-) певец и композитор
  • Зека Пагодино, (1959-) певец и композитор
Цитирани източници
  • Samba // cliquemusic.uol.com.br. cliquemusic.uol.com.br, 2016. Архивиран от оригинала на 2016-10-29. Посетен на 5 ноември 2016. (на португалски)
  • Música Sertaneja // dicionariompb.com.br. Instituto Cultural Cravo Albin, 2016. Архивиран от оригинала на 2017-06-30. Посетен на 5 ноември 2016. (на португалски)
  • Marcondes, Marcos Antônio. Enciclopédia da música brasileira – erudita, folclórica e popular. São Paulo, Arte Editora/Itaú Cultural/Publifolha, 1998. ISBN 85-7161-031-2. (на португалски)
  • Stockler, J.S. The Invention of Samba and National Identity in Brazil (PDF) // Working Papers in Nationalism Studies. University of Edinburgh, 2011. Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 5 ноември 2016. (на английски)
  • Samba and the Frenetic Rhythm of Brazil’s Carnival // thelanguagejournal.com. thelanguagejournal.com, 2012. Посетен на 5 ноември 2016. (на английски)