Чийшия

Чийшия
Городнє
	Чийшия Городнє
— село —
	Църквата „Св. Петър и Павел“
	Чийшия Чийшия
Страна	Украйна
Област	Одеска област
Район	Болградски
Площ	5,14 km²
Надм. височина	80 m
Население	5104 души (2001)
Основаване	1813
Пощенски код	68712
Телефонен код	+380 4846
МПС код	BH / 16
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
	Чийшия в Общомедия

Чийший (на украински: Городнє), наричано също Городнее (или Городное) и Градина, е село в Украйна, Одеска област, Болградски район.

География

Землището му е с площ от 5,14 км². Населението на селото през 2001 година е 5104 души, преобладаваща част от жителите са българи.

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 80 метра надморска височина.

История

Първите 30 семейства се заселват на мястото на бъдещата Чийшия по време на Руско-турската война от 1787 – 1792 година. Следващото заселване е свързано с Руско-турската война от 1806 – 1812 година. В резултат на това заселване селото е създадено окончателно. Официално се смята, че основаването му е през 1813 година.

Пристигналите най-вероятно са от Североизточна България – Провадия. Именно североизточният диалект лежи в основата на сформиралия се в Бесарабия чийшийски говор. Измежду първите семейства на Чийшия са били Богоеви, Иванови, Минковски, Генови, Недови, Червенкови и др.^[1]

Въпреки това, много историци и изследователи на селото имат различна версия. Един от тях е Неделчев Степан, който счита, че преселването е било от село Желю Войвода и Градина. Ето какво той казва:

„

Това е село Жельо Воевода (Сливенско) и село Градина (Генералтошевско) От тези два села основното са се переселили нашите прадеди. На село имахме един дядо Никола, който ми рассказваше за едно писмо. В това писмо сочело, че нашите предци СА от село Жельо Воевода. Тогава то се казвало Чиркишлий. А нашето село е Чийший. Освен това той ми каза, че в северозападната част на това село имало два дъба и един геран (кладенец)

Когато ходих в Жельо Воевода, попросих дядо Иван от селото да отидем до тези дъбове. Те наистина стоят там, само че единия дъб е вече изсъхнал, а на другия закачена табелка „запазено от държавата“, имаго и герана. С дядо Иван много си говорехме на нашия стар диалект.^[2]

“

По указ на Правителствения сенат от 1819 година българската колония Чийшия влиза в Измаилски окръг с център в град Болград (измежду 4-те окръга в състава на Управлението на заддунавските преселници). След Кримската война, когато значителната част от българските и гагаузските колонии преминава към Румъния, колонията Чийшия остава в руската част на Бесарабия и влиза в Попечителството на бесарабските български колонии с център в град Комрат. През 1841 година започва да работи първото училище.^[1]

Колонистките права на чийшийци, както и на всички заддунавски преселници, са отменени през лятото на 1871 година. След ликвидирането на колонисткия статут се променя административното устройство на бившите български колонии. От септември 1871 година село Чийшия влиза в Ивановско-Българска, преименувана по-късно в Ивановска (българска) волост на Акерманска околия в Бесарабска губерния. Няколко години преди преломните 1917 – 1918 година Чийшия е волостен център. Има сведения, че през 1913 година в селото съществува сграда на волостното управление, също така са запазени някои документи от този орган на властта, издадени през 1916 – 1917 година.^[1]

Население

Година	Население
1930	6222
2001	5104

Населението на селото през 2001 година е 5104 души, преобладаваща част (93,75 %) от жителите са българи.

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:^[3]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	5104	100.00
Български	4785	93.75
Руски	148	2.89
Украински	76	1.48
Гагаузки	47	0.92
Молдовски	24	0.47
Цигански	18	0.35
Арменски	1	0.01
Беларуски	1	0.01
Други	4	0.07

Родени в Чийший

Николай Червенков (1948), историк, деец на българското национално движение в Молдова и Украйна
Петър Недов (1926 – 2009), известен учен, професор, деятел на българското движение в Молдова и Украйна

Източници

↑ ^а ^б ^в Огородное // Информационен портал на българите в Украйна
↑ Вестник „Роден край“ №24 от 12.06.1999 г., Аня Жечева „Историята на селото се пази в музея“
↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 април 2018. (на украински)

2. Вестник „Роден край“ №24 от 12.06.1999 г., Аня Жечева „Историята на селото се пази в музея“

Външни препратки

Народна песен от Чийший. – Моллов, Тодор. Български фолклорни мотиви, т. ІІІ Юнашки песни

[Информационен_портал_на_българите_в_Украйна,_Огородное-1] а ^б ^в Огородное // Информационен портал на българите в Украйна

[2] Вестник „Роден край“ №24 от 12.06.1999 г., Аня Жечева „Историята на селото се пази в музея“

[Linguistic_composition,_Odeska_oblast:_2001_census-3] „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 април 2018. (на украински)

[1]

[2]

[3]