Направо към съдържанието

Вайсал

Тази статия е за селото в Украйна. За селото в Одринско, Турция вижте Вайсал (вилает Одрин).

Вайсал
Василівка
село
Знаме
      
Герб
Украйна
45.6381° с. ш. 28.8336° и. д.
Вайсал
Одеска област
45.6381° с. ш. 28.8336° и. д.
Вайсал
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонБолградски
Надм. височина41 m
Население4065 души (2001)
Основаване1830
Пощенски код68752
Телефонен код+380 4846
МПС кодBH, НН / 16
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Вайсал в Общомедия

Вайсал или Василивка (на украински: Василівка) е село в Южна Украйна, Болградски район на Одеска област. Землището му заема площ от 4,09 км2.

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е югоизточно от Болград, северозападно от Шикирли Китай и югозападно от Бановка.

Основано е през 1830 година от български бежанци от село Вайсал (Одринско) и Стара планина.[1] В 1834 година във Вайсал е построена църквата „Свети Илия“. На следващата година са регистрирани 144 семейства със 775 жители (416 мъже и 339 жени).[2]

След поражението на Русия в Кримската война селото става част от Молдова и остава в границите на Румъния до 1879 година. През 1861-1862 година жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават селата Дяновка и Райновка в Таврия.[3][4]

През 1878 година Вайсал отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 390 къщи (двора), 2365 жители, притежаващи 7638 десетини земя.[5] През 1918-1940 и 1941-1944 година Вайсал е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 3.923 души.[6]

От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. От 1944 до 1991 година Вайсал, преименувано на Василевка, отново е част от СССР, а от 1991 година, като Василивка – от независима Украйна.

Населението му възлиза на 3902 души (2009), предимно българи. Гъстотата е 993,89 души/км2.

Демографско развитие:

  • 1930 – 3961 души
  • 1940 – 4596 души
  • 2001 – 4065 души
  • 2009 – 3902 души

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[7]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 4065 100.00
Български 3880 95.44
Руски 75 1.84
Украински 71 1.74
Молдовски 19 0.46
Гагаузки 12 0.29
Беларуски 1 0.02
Други 7 0.17
  1. bulgarnation.com
  2. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 275.
  3. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
  4. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
  5. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  6. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р.1., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 30 декември 2010 
  7. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 април 2018. (на украински)