Вайсал
Тази статия е за селото в Украйна. За селото в Одринско, Турция вижте Вайсал (вилает Одрин).
| Вайсал Василівка | |
| — село — | |
  | |
  Вайсал  Вайсал | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Болградски |
| Надм. височина | 41 m |
| Население | 4065 души (2001) |
| Основаване | 1830 |
| Пощенски код | 68752 |
| Телефонен код | +380 4846 |
| МПС код | BH, НН / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Вайсал в Общомедия | |
Вайсал или Василивка (на украински: Василівка) е село в Южна Украйна, Болградски район на Одеска област. Землището му заема площ от 4,09 км2.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е югоизточно от Болград, северозападно от Шикирли Китай и югозападно от Бановка.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основано е през 1830 година от български бежанци от село Вайсал (Одринско) и Стара планина.[1] В 1834 година във Вайсал е построена църквата „Свети Илия“. На следващата година са регистрирани 144 семейства със 775 жители (416 мъже и 339 жени).[2]
След поражението на Русия в Кримската война селото става част от Молдова и остава в границите на Румъния до 1879 година. През 1861-1862 година жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават селата Дяновка и Райновка в Таврия.[3][4]
През 1878 година Вайсал отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 390 къщи (двора), 2365 жители, притежаващи 7638 десетини земя.[5] През 1918-1940 и 1941-1944 година Вайсал е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 3.923 души.[6]
От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. От 1944 до 1991 година Вайсал, преименувано на Василевка, отново е част от СССР, а от 1991 година, като Василивка – от независима Украйна.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението му възлиза на 3902 души (2009), предимно българи. Гъстотата е 993,89 души/км2.
Демографско развитие:
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[7]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 4065 | 100.00 |
| Български | 3880 | 95.44 |
| Руски | 75 | 1.84 |
| Украински | 71 | 1.74 |
| Молдовски | 19 | 0.46 |
| Гагаузки | 12 | 0.29 |
| Беларуски | 1 | 0.02 |
| Други | 7 | 0.17 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Елена Алистар (1873-1955) – румънски лекар и политик
Валери Иванов – български журналист
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ bulgarnation.com
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 275.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р.1., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 30 декември 2010
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 април 2018. (на украински)
| ||||||||||
