Шикирли Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.

Шикирли Китай
Суворове
селище от градски тип
Церква Костянтина і Олени, Суворове.JPG
Украйна
45.5803° с. ш. 28.9825° и. д.
Шикирли Китай
Одеска област
45.5803° с. ш. 28.9825° и. д.
Шикирли Китай
Шикирли Китай
45.5803° с. ш. 28.9825° и. д.
Шикирли Китай
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Район Измаилски
Население (2001) 4835 души
Основаване 1819 г.;
преди 199 години
 (1819)
Град от 1961 г.;
преди 57 години
 (1961)
КОАТУУ 5122055400
Пощенски код 68633
Телефонен код +380 4841
МПС код BH, НН / 16
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Шикирли Китай в Общомедия

Шикирли Китай, Шекерли Китай или Суворово (на украински: Суворове) е селище от градски тип в Южна Украйна, Измаилски район на Одеска област. Заема площ от 5,53 км2.

География[редактиране | редактиране на кода]

Шикирли Китай е разположено в равнинен район, на северозападния бряг на езерото Катлабух, на 36 километра северозападно от Измаил.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Русия 1819-1857[редактиране | редактиране на кода]

Днешното село Шикирли Китай е основано през 1819 година от преселници от българските земи на юг от Дунава, но се приема, че такива заселници в Шикирли Китай е имало и по-рано. Самото име на селото е топоним, останал от ногайските пастири, изселени към 1807-1809 година.[1] Според професор Николай Русев първите български жители на селото пристигат в Шикирли Китай по време на Руско-турската война 1787-1791 г. Въз основа на диалектоложки и фолклорни данни се смята, че тези заселници произхождат от долината на река Тунджа.[2]

В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на българските колонии, Шикирлы Китай е посочено като селище в Измаилски окръг.[3] Църквата в селото, „Св. св. Константин и Елена“ е изградена през 1821 година. През 1835 година в Шикирликитай са регистрирани 110 семейства с 631 жители (339 мъже и 292 жени). 14 от семействата (74 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г. [4]

В 1852 година Шикирликитай, което е част от Горнобуджакския окръг, наброява 1042 жители.[5]

В Молдова (Румъния) 1857-1878[редактиране | редактиране на кода]

Според Парижкия мирен договор от 1856 година южната част на Бесарабия, включително Шикирли Китай, е включена в състава на Молдовското княжество (от 1861 г. – Румъния). Новата граница е прокарана в началото на 1857 година.

В 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище[6], в което до 1863 година преподава Никола Козлев, следван от Тодор Божилов (1863-1866), Иван Караджа (1866-1869), Йон Ушурел (1869-1870), Христо Брусалийски (1870-1871) от Болград, Васил Титов (1871-1872), Иван Плакунов от Болград (1872-1878), Василиса Фитова (1871-1878).[7] От учебната 1868-1869 година румънските власти полагат усилия за румънизация на училището и за измествате на българския език. През 1869 година българският учител преподава само по два часа дневно.[8]

През 1861-1862 година жители на Шикирли Китай се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават едноименно село в Таврия, по-късно преименувано на Софиевка.[9]

В Русия 1878-1918[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1878-1918 година селото отново е в пределите на Русия. В началото на ХХ век Шикирликитай има 432 къщи и 2932 жители, притежаващи 8766 десетини земя.[10]

В Кралство Румъния[редактиране | редактиране на кода]

През 1918-1940 и 1941-1944 година Шикирли Китай е в границите на Кралство Румъния. Според преброяването от 1930 година общият брой на жителите е 4267 души, от които 4095 българи (95,97%), 78 румънци (1,83%), 27 руснаци (0,63%), 26 поляци, 6 гагаузи, 5 гърци, 3 евреи и 1 сърбин. [11]

През 1941-1944 година, по време на румънското управление на Бесарабия през Втората световна война година селото е преименувано на Крал Михай І (Regele Mihai I).

В СССР 1940-1991[редактиране | редактиране на кода]

От края на юни 1940 до юни 1991 година Шикирли Китай е в състава на Съветския съюз. През януари 1941 година е създаден първият колхоз – „А. В. Суворов“. През същата година селото е преименувано на Суворово и е определно за център на район – функция, която изпълнява до 1959 година.[12] През 1941 година съветската власт провежда първите изселвания на „експлоататори“, които засягат 11 по-състоятелни семейства.[13]

От 1944 до 1991 година Суворово отново е част от СССР. В годините след 1944 година е завършена колективизацията, изселени са някои местни жители.[13] През 1959 година Суворският район е премахнат и селото е включено в състава на Измаилски район. В 1961 година Суворово получава статут на селище от градски тип.

В Украйна[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 година Суворово е в състава на независима Украйна, в която е преименувано на Суворове.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението му възлиза на 4835 души (2001). Гъстотата е 874 души/км2. По-голяма част от жителите са българи.

Демографско развитие:

  • 1852 – 1042 души[5]
  • 1930 – 4267 души;
  • 1970 – 6400 души;
  • 2001 – 4835 души.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[14]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 4835 100.00
Български 3435 71.04
Руски 747 15.44
Украински 383 7.92
Молдовски 173 3.57
Цигански 47 0.97
Гагаузки 22 0.45
Беларуски 13 0.26
Немски 1 0.02
Румънски 1 0.02
Други 13 0.26

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 14-15, Шабашов, Андрей и Сергей Гизер. Названия болгарских населенных пунктов ногайского произхождения, в: Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование. Международна научно-практическа конференция, София 2009, с. 100-101.
  2. Николай Русев: Българите в Молодова имат свой университет, Стандарт, 20 декември 2004
  3. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 515-518.
  4. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 274.
  5. а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 528.
  6. Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 23, 217.
  7. Челак, Екатерина. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 230. Според други данни Н. Козлев е учител в Шикерли Китай до 1860 година – виж Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, София 1988, с. 343.
  8. Челак, Е., пос. съч., с. 90.
  9. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
  10. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  11. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 2.
  12. „Суворово“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 462-463.
  13. а б Бесарабските българи за себе си. Съставители Петър-Емил Митев и Николай Червенков, София 1996, с. 167 (спомени на Афанасий Стоянов).
  14. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 април 2018. (на украински)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна