Шикирли Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.

Шикирли Китай
Суворове
селище от градски тип
Церква Костянтина і Олени, Суворове.JPG
Украйна
45.5803° с. ш. 28.9825° и. д.
Шикирли Китай
Одеска област
45.5803° с. ш. 28.9825° и. д.
Шикирли Китай
Шикирли Китай
45.5803° с. ш. 28.9825° и. д.
Шикирли Китай
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Област Одеска област
Район Измаилски
Население 4835 души (2001)
Основаване 1819 г.;
преди 202 години
 (1819)
Град от 1961 г.;
преди 60 години
 (1961)
КОАТУУ 5122055400
Пощенски код 68633
Телефонен код +380 4841
МПС код BH, НН / 16
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Шикирли Китай в Общомедия

Шикирли Китай, Шекерли Китай или Суворово (на украински: Суворове) е селище от градски тип в Южна Украйна, Измаилски район на Одеска област. Заема площ от 5,53 км2.

География[редактиране | редактиране на кода]

Шикирли Китай е разположено в равнинен район, на северозападния бряг на езерото Катлабух, на 36 километра северозападно от Измаил.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Русия 1819-1857[редактиране | редактиране на кода]

Днешното село Шикирли Китай е основано през 1819 година от преселници от българските земи на юг от Дунава, но се приема, че такива заселници в Шикирли Китай е имало и по-рано. Самото име на селото е топоним, останал от ногайските пастири, изселени към 1807-1809 година.[1] Според професор Николай Русев първите български жители на селото пристигат в Шикирли Китай по време на Руско-турската война 1787-1791 г. Въз основа на диалектоложки и фолклорни данни се смята, че тези заселници произхождат от долината на река Тунджа.[2]

В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на българските колонии, Шикирлы Китай е посочено като селище в Измаилски окръг.[3] Църквата в селото, „Св. св. Константин и Елена“ е изградена през 1821 година. През 1835 година в Шикирликитай са регистрирани 110 семейства с 631 жители (339 мъже и 292 жени). 14 от семействата (74 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г.[4]

В 1852 година Шикирликитай, което е част от Горнобуджакския окръг, наброява 1042 жители.[5]

В Молдова (Румъния) 1857-1878[редактиране | редактиране на кода]

Според Парижкия мирен договор от 1856 година южната част на Бесарабия, включително Шикирли Китай, е включена в състава на Молдовското княжество (от 1861 г. – Румъния). Новата граница е прокарана в началото на 1857 година.

В 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище,[6] в което до 1863 година преподава Никола Козлев, следван от Тодор Божилов (Бужилов[7]) (1863-1866), Иван Караджа (1866-1869), Йон Ушурел (1869-1870), Христо Брусалийски (1870-1871) от Болград, Васил Титов (1871-1872), Иван Плакунов от Болград (1872-1878), Василиса Фитова (1871-1878).[8] От учебната 1868-1869 година румънските власти полагат усилия за румънизация на училището и за измествате на българския език. През 1869 година българският учител преподава само по два часа дневно.[9] Според статистика, изготвена от просветните власти, през 1869 година селото има 177 семейства, едно училище с 48 ученици - момчета. През 1871 година в Шикирликитай функционира и девическо училище, основано и издържано от местната община.[10]

През 1861-1862 година жители на Шикирли Китай се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават едноименно село в Таврия, по-късно преименувано на Софиевка.[11]

В Русия 1878-1918[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1878-1918 година селото отново е в пределите на Русия. В началото на ХХ век Шикирликитай има 432 къщи и 2932 жители, притежаващи 8766 десетини земя.[12]

В Кралство Румъния[редактиране | редактиране на кода]

През 1918-1940 и 1941-1944 година Шикирли Китай е в границите на Кралство Румъния. Според преброяването от 1930 година общият брой на жителите е 4267 души, от които 4095 българи (95,97%), 78 румънци (1,83%), 27 руснаци (0,63%), 26 поляци, 6 гагаузи, 5 гърци, 3 евреи и 1 сърбин.[13]

През 1941-1944 година, по време на румънското управление на Бесарабия през Втората световна война година селото е преименувано на Крал Михай І (Regele Mihai I).

В СССР 1940-1991[редактиране | редактиране на кода]

От края на юни 1940 до юни 1991 година Шикирли Китай е в състава на Съветския съюз. През януари 1941 година е създаден първият колхоз – „А. В. Суворов“. През същата година селото е преименувано на Суворово и е определно за център на район – функция, която изпълнява до 1959 година.[14] През 1941 година съветската власт провежда първите изселвания на „експлоататори“, които засягат 11 по-състоятелни семейства.[15]

От 1944 до 1991 година Суворово отново е част от СССР. В годините след 1944 година е завършена колективизацията, изселени са някои местни жители.[15] През 1959 година Суворският район е премахнат и селото е включено в състава на Измаилски район. В 1961 година Суворово получава статут на селище от градски тип.

В Украйна[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 година Суворово е в състава на независима Украйна, в която е преименувано на Суворове.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението му възлиза на 4835 души (2001). Гъстотата е 874 души/км2. По-голяма част от жителите са българи.

Демографско развитие:

  • 1852 – 1042 души[5]
  • 1930 – 4267 души;
  • 1970 – 6400 души;
  • 2001 – 4835 души.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[16]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 4835 100.00
Български 3435 71.04
Руски 747 15.44
Украински 383 7.92
Молдовски 173 3.57
Цигански 47 0.97
Гагаузки 22 0.45
Беларуски 13 0.26
Немски 1 0.02
Румънски 1 0.02
Други 13 0.26

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 14-15, Шабашов, Андрей и Сергей Гизер. Названия болгарских населенных пунктов ногайского произхождения, в: Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование. Международна научно-практическа конференция, София 2009, с. 100-101.
  2. Николай Русев: Българите в Молодова имат свой университет, Стандарт, 20 декември 2004[неработеща препратка]
  3. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 515-518.
  4. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 274.
  5. а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 528.
  6. Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 23, 217.
  7. Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи., София, 1999, с. 193, 218.
  8. Челак, Екатерина. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 230. Според други данни Н. Козлев е учител в Шикерли Китай до 1860 година – вижте Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 343.
  9. Челак, Е., пос. съч., с. 90.
  10. Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи, София, 1999, с. 326, 373-374.
  11. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
  12. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  13. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 2., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен 5 март 2014 
  14. „Суворово“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 462-463.
  15. а б Бесарабските българи за себе си. Съставители Петър-Емил Митев и Николай Червенков, София 1996, с. 167 (спомени на Афанасий Стоянов).
  16. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 април 2018. (на украински)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна