Ташбунар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ташбунар
Кам'янка
село
Kamyanka, Izmail Raion1.jpg
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Област Одеска област
Район Измаилски
Площ 373 km²
Надм. височина 23 m
Население 3478 души (2001)
Основаване 1811
КОАТУУ 5122081701
Пощенски код 68643
Телефонен код +380 4841
МПС код BH, НН / 16
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Ташбунар в Общомедия

Ташбунар или Каменка (на украински: Кам'янка; руски: Каменка) е село в Южна Украйна, Одеска област, Измаилски район. Заема площ от 3,73 км2.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 30 километра северно от Измаил, североизточно от Каланчак и западно от Суворове, на 5 километра от железопътната линия Одеса-Измаил (станция Ташбунар).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Ташбунар са открити останки от късната бронзова епоха, от края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е., както и от първите векове на нашата ера и от салтово-маяцката култура (VII-VIII век).[1]

В Руската империя 1812 – 1856[редактиране | редактиране на кода]

В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Таш Бунар е посочено като селище в Измаилски окръг.[2]

През 1835 година в Ташбунар са регистрирани 126 семейства със 793 жители (387 мъже и 406 жени). Шест от семействата (27 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г. Според данните от 1837 година в селото се отглеждат 391 коня, 1168 глави едър рогат добитък, 10442 овце, 6 магарета и 241 свине. Има 29 вятърни мелници и 29 тъкачни стана. Църквата в селото, „Успение на Света Богородица“ е изградена в 1841 година.[3]

В 1852 година Ташбунар, което продължава да е част от Измаилския окръг, наброява 1211 жители. Отглеждат се 640 коня, 470 вола, 290 крави, 20 680 овце.[4] В началото на 50-те години на XIX век в селото има 170 къщи и 30 вятърни мелници. От къщите само 7 са каменни, тухлени няма.[5]

В Молдова/Румъния 1857 – 1878[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Ташбунар попада в Княжество Молдова, а впоследствие - в новообразуваната Румъния. През 1861-1862 година жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават селата Преслав и Инзовка в Таврия.[6][7]

В Русия 1878 – 1918[редактиране | редактиране на кода]

През 1878 година Ташбунар отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 278 двора и 1650 жители, притежаващи 7336 десетини земя[8].

В Румъния 1918 – 1940[редактиране | редактиране на кода]

През 1918-1940 и 1941-1944 година Ташбунар е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 2.415 души, от които 2333 българи (96,60%), 49 румънци (2,03%), 17 руснаци (0,70%), 9 гагаузи и 1 грък.[9]

В СССР[редактиране | редактиране на кода]

От края на юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година Каменка е в състава на Съветския съюз. През 1946-1947 година, по време на глада в Бесарабия, мнозина местни жители умират. Описанието на съвременник е следното:

Страшно време беше. Вървиш, а пък по улицата умрели хора... Има много семейства, където по двама-трима умираха, та и цели семейства.[10]

През 1947 година е извършена колективизацията на селското стопанство в Каменка.

В Украйна[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 година селото е в пределите на независима Украйна, в която е преименувано на Камянка.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото възлиза на 3478 души (2001). Гъстотата е 932,44 души/км2. По-голяма част от жителите са бесарабски българи.

Демографско развитие:

  • 1835 – 793 души
  • 1852 – 1211 души
  • 1930 – 2415 души
  • 1940 – 2968 души
  • 2001 – 3478 души


Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[11]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 3478 100.00
Български 2625 75.47
Руски 479 13.77
Украински 261 7.50
Молдовски 69 1.98
Гагаузки 30 0.86
Беларуски 5 0.14
Други 9 0.25

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ташбунар

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Каменка“ в: "История городов и сел Украинской ССР", Том "Одесская область", стр. 449-456.
  2. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
  3. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 270, 275.
  4. Новаков, С. З., пос. съч., с. 527.
  5. Новаков, С. З., пос. съч., с. 530.
  6. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
  7. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
  8. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  9. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 1.
  10. Бесарабските българи за себе си. Съставители Петър-Емил Митев и Николай Червенков, София 1996, с. 246 (спомени на Димитър Плачков от Ташбунар (Каменка)).
  11. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 24 април 2018. (на украински)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна