Иван Кирпиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Кирпиков
български офицер от генералния щаб
Роден
Починал
1950-те години

Подпис Народен представител в:
XXII ОНС   

Иван Димитров Кирпиков е български офицер, полковник от от генералния щаб, старши адютант в 11 пехотна сборна дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 20 пехотен добруджански полк и началник-щаб на Сборната пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Кирпиков е роден на 14 юни 1877 г. в Ташбунар, Бесарабия. На 5 септември 1895 постъпва на военна служба. През 1900 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище,, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 4 артилерийски полк. На 1 август 1903 г. е произведен в чин поручик. През 1903 г. като поручик от Шуменския крепостен батальон е командирован за обучение в Николаевската академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия, като завършва през 1906 година.[1] След завръщането си от Русия, през 1907 г. е назнчен за и. д. старши адютант на 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. През 1908 г. е произведен в чин капитан. Служи като офицер за поръчки във 2-ра инспекционна област, като през 1909 г. е причислен към Генералния щаб. През 1911 г. е на служба в 8 артилерийски полк.

Капитан Кирпиков взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като първоначално е в редовете на 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия, на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор и през юли 1913 е назначен за старши адютант в 11 пехотна сборна дивизия. След войните преподава във Военното на Негово Величество училище.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Иван Кирпиков първоначално командва 20 пехотен добруджански полк, след което като майор е началник-щаб на 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия, след което е назначен за началник-щаб на Сборната пехотна дивизия. На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, а на 28 декември 1916 е назначен за командир на дружина от 24 пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк. През 1917 г. като началник-щаб на 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия, съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[2] През 1918 година като началник-щаб на Сборната дивизия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[4]

Към края на 1918 г. е назначен за началник на Школата за запасни офицери в Княжево, на 20 април 1920 е произведен в чин полковник и към края на същата година е уволнен от служба.

В периода 19 юни 1927 – 18 април 1931 г. е народен представител в 22-рото Обикновено Народно събрание от Демократическия сговор.

Полковник Иван Кирпиков умира в с. Любимец към края на 50-те години.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Иван Кирпиков има четири сина: Иван, Панайот, Калоян и Атила. Взема при себе си племенника си Александър, който също е роден в Ташбунар, завършва Военното училище и достига до чин полковник.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, стр. 120 – 121 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1005, л. 84, 93; ВИ, № 88, 6 септември 1903; №65, 24 юни 1906; Списък на генералите и офицерите (1903)), с. 227
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 117 – 118
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 240
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 247 – 248

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България