Иван Кирпиков

Иван Кирпиков
	Иван Кирпиков
български офицер от генералния щаб
	Иван Кирпиков, 1917 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	14 юни 1877 г. Ташбунар, Руска империя
Починал	50-те години на XX век Любимец, България
Учил в	Национален военен университет
Партия	Демократически сговор
Награди	Военен орден „За храброст“; За военна заслуга; „За заслуга“
Военна служба
Звание	полковник
Семейство
Деца	4
Подпис	Народен представител в:; XXII ОНС

Иван Димитров Кирпиков е български офицер, полковник от генералния щаб, старши адютант в 11^-а пехотна сборна дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 20^-и пехотен добруджански полк и началник-щаб на Сборната пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Иван Кирпиков е роден на 14 юни 1877 г. в Ташбунар, Бесарабия. На 5 септември 1895 постъпва на военна служба. През 1900 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 4^-ти артилерийски полк. На 1 август 1903 г. е произведен в чин поручик. През 1903 г. като поручик от Шуменския крепостен батальон е командирован за обучение в Николаевската академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия, като завършва през 1906 година.^[1] След завръщането си от Русия, през 1907 г. е назнчен за и. д. старши адютант на 1^-ва бригада от 3^-та пехотна балканска дивизия. През 1908 г. е произведен в чин капитан. Служи като офицер за поръчки във 2^-ра инспекционна област, като през 1909 г. е причислен към Генералния щаб. През 1911 г. е на служба в 8^-и артилерийски полк.

Капитан Кирпиков взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като първоначално е в редовете на 1^-ва бригада от 3^-та пехотна балканска дивизия, на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор и през юли 1913 е назначен за старши адютант в 11^-а пехотна сборна дивизия. След войните преподава във Военното на Негово Величество училище.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Иван Кирпиков първоначално служи като началник-щаб на 1^-ва бригада от 3^-та пехотна балканска дивизия, след което е назначен за началник-щаб на Сборната пехотна дивизия. На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, а на 28 декември 1916 е назначен за командир на дружина от 24^-ти пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк. През 1917 г. като началник-щаб на 1^-ва бригада от 3^-та пехотна балканска дивизия, съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.^[2] От 28 септември 1917 поема командването на 20^-и пехотен добруджански полк. През 1918 година за службата си като началник-щаб на Сборната дивизия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас^[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.^[4]

Към края на 1918 г. е назначен за началник на Школата за запасни офицери в Княжево, на 20 април 1920 е произведен в чин полковник и към края на същата година е уволнен от служба.

В периода 19 юни 1927 – 18 април 1931 г. е народен представител в XXII обикновено народно събрание от Демократическия сговор.

Полковник Иван Кирпиков умира в с. Любимец към края на 50^-те години.

Семейство

Полковник Иван Кирпиков има четири сина: Иван, Панайот, Калоян и Атила. Взема при себе си племенника си Александър, който също е роден в Ташбунар, завършва Военното училище и достига до чин полковник.

Военни звания

Подпоручик (1900)
Поручик (1 август 1903)
Капитан (1908)
Майор (18 май 1913)
Подполковник (10 октомври 1916)
Полковник (20 април 1920)

Награди

Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1918/1921)
Народен орден „За военна заслуга“, IV степен на военна лента
Орден За заслуга на обикновена лента

Външни препратки

Героите на Каймак-Чалан: Майор от ГЩ Иван Димитров Кирпиков^{[неработеща препратка]}

Бележки

↑ Танчев, стр. 120 – 121 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1005, л. 84, 93; ВИ, № 88, 6 септември 1903; №65, 24 юни 1906; Списък на генералите и офицерите (1903)), с. 227
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 117 – 118
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 240
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 247 – 248

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 98.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.

[1] Танчев, стр. 120 – 121 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1005, л. 84, 93; ВИ, № 88, 6 септември 1903; №65, 24 юни 1906; Списък на генералите и офицерите (1903)), с. 227

[2] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 117 – 118

[3] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 240

[4] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 247 – 248

[1]

[2]

[3]

[4]