Хасан Батър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хасан Батър
Виноградне
село
Знаме
    
Герб
Петропавловская церковь - Виноградное Болградский р-н.JPG
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Район Болградски
Надм. височина 45 m
Население (2001) 2144 души
Основаване 1821
КОАТУУ 5121481401
Пощенски код 68722
Телефонен код +380 4846
МПС код BH / 16
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Хасан Батър в Общомедия

Хаса̀н Батъ̀р или Виноградное, наричано разговорно и Самбатър (на украински: Виноградне) е село в Южна Украйна, Болградски район на Одеска област. Населението му е около 2144 души, предимно българи.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Хасънбатър се намира в западната част на Болградски район. Разположено е на изток от село Пандъклия (Ореховка), на север от Голица и на юг от Саталък Хаджи. На изток от Хасанбатър е Арцизки район - село Задунаевка. Край селото тече рекичката Малък Катлабух.

История[редактиране | редактиране на кода]

Северно от Хасан Батър е открито селище от III-IV век, известно в археологическите изследвания като Виноградное II. Обитателите на това селище принадлежат към черняховската култура.[1]

Край южния край на Хасан Батър през втората половина на XVIII век е разположен ногайският аул Каза̀н Кула̀к, съответстващ на археологическия обект Виноградное I.[2]

В Русия[редактиране | редактиране на кода]

Днешното село е основано през 1821 година от преселници от българските земи на юг от Дунав.[3] Според някои автори българите в Хасан Батър се заселват през 1830 година.[4]

През 1877 година в Хасан Батър има 1 конна и 32 вятърни мелници. Общият брой на жителите е 1516 души, от които 832 мъже и 682 жени. Учениците са 27 - всичките момчета.[5] В началото на ХХ век селото има 480 къщи и 3044 жители.[6]

В Румъния[редактиране | редактиране на кода]

През 1918-1940 и 1941-1944 година Хасан Батър е в границите на Румъния. През 20-те години на ХХ век 70 семейства от селото се изселват в Южна Америка, най-вече в Бразилия, водени от местния учител Илия Ганев.[7] [8]

Според данните от преброяването от 1930 година жителите на Хасан Батър са 4185 души, от които 4039 българи (96,51%), 60 руснаци (1,43%), 32 румънци (0,76%), 9 гърци и 4 евреи. [9] В междувоенния период в селото функционира държавна болница.[10]

В СССР[редактиране | редактиране на кода]

В 1945 година селото е преименувано на Виноградное. През ноември 1946 година е създаден първият колхоз.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1852 – 932 души[11];
  • 1870 – 1438 (745 мъже и 693 жени)[12];
  • 1877 – 1514 души (832 мъже и 682 жени)[13];
  • 1930 – 4185 души;
  • 2001 – 2144 души.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[14]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 2144 100.00
Български 2032 94.77
Украински 40 1.86
Руски 37 1.72
Гагаузки 20 0.93
Молдовски 11 0.51
Цигански 1 0.04
Други 3 0.13

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хасан Батър

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Суботин, Л. В., Предыстория села Городного (Чийшии) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 107.
  2. Шабашов, А. В., Природно-географические условия. Общие сведения о селе, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 29-30.
  3. а б Виноградное в: "История городов и сел Украинской ССР", Том "Одесская область", стр. 384.
  4. Шабашов, Андрей и Сергей Гизер. Названия болгарских населенных пунктов ногайского произхождения, в: Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование. Международна научно-практическа конференция, София 2009, с. 102.
  5. Новаков, Савелий. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 234, 435.
  6. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  7. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояше, София 1993, с. 165.
  8. Косиков, Жорже. Имиграцията в Бразилия. Бесарабски българи и гагаузи, София 2014, с. 102, 189, 260-262.
  9. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Cetatea Albă
  10. Judeţul Cetatea Albă
  11. Новаков, Савелий. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 528.
  12. Новаков, С.З., пос. съч., с. 406.
  13. Новаков, С.З., пос. съч., с. 234.
  14. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 април 2018. (на украински)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна