Импуцита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Импуцита
Владичень
село
Знаме
      
Герб
Владычень - въезд.jpg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Район Болградски
Площ 2,4 km²
Надм. височина 19 m
Население (2001) 1263 души
Основаване 1804
КОАТУУ 5121482001
Пощенски код 68741
Телефонен код +380 4846
МПС код BH, НН / 16
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Импуцита в Общомедия

Импуцита или Владичен, по-рядко Ъмпуцита (на украински: Владичень; на румънски: Împuţita) (от 1812 до 1944 г. Импуци́та, по-рядко Импуцыта) е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Землището на селото е 2.4 км2.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна бесарабия). Разположено е край западния бряг на езерото Ялпух, южно от Болград.

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на селото са намерени останки от медната епоха (Гумелницка култура) от 4 хилядолетие пр.н.е.[1]

През XVII век територията на днешното село е незаселена местност. Молдованското население на района нарича местността Импуцита, което в превод означава „блато“. Постепенно на територията на днешното село се заселват главно българи, прииждащи от българските земи след руско-турските войни от началото на XIX век. След Руско-турската война от 1806-1812 година в селото се заселват 134 български семейства от Македония.[2][1] В 1814 година в селото е изградена църква - „Свети Николай“.[3]

В Указа на руския император Александър I от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Инпуцита е посочено като селище в Кагулски окръг.[4] Според някои автори през 1820 година Импуцита е смесено гагаузко-молдованско село, чието население се състои от 453 души (61 семейства)[5]. През 1835 година в Импуцита са регистрирани 114 семейства с 610 жители (317 мъже и 293 жени). 36 от семействата (195 души) са нови колонисти, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г. [6] В 1852 година селото, което е част от Кагуло-Прутски окръг, има 983 жители.[7]

Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Импуцита попада в Княжество Молдова, а впоследствие - в новообразуваната Румъния. През 1861 година част от жителите на Импуцита се преселват в Таврия, а на тяхно място се заселват българи от бесарабските села Анадол, Джурджулещ и Карагач. В Таврия бившите жители на Импуцита основават селата Манойловка и Зеленовка.[8] Според Михаил Греков броят на изселилите се от Импуцита семейства е 234[9].

През 1878 година Импуцита отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 1154 жители, притежаващи 3770 десетини земя[10].

През 1918-1940 и 1941-1944 година Импуцита е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 1.892 души, от които 1444 българи, 409 румънци, 27 руснаци, 3 евреи и 9 гагаузи.[11]

От края на юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година Импуцита е в състава на Съветския съюз. През 1967 година е взривена църквата „Свети Никола“ в селото.[12]

От 1991 година Импуцита е в пределите на независима Украйна.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото възлиза на 1263 души(2001). Гъстотата е 526,25 души/км2.

Демографско развитие:

  • 1835 – 610
  • 1852 – 983 души
  • 1930 – 1892 души
  • 1940 – 2109 души
  • 2001 – 1263 души

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[13]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 1263 100.00
Български 940 74.42
Руски 150 11.87
Гагаузки 67 5.30
Украински 60 4.75
Молдовски 40 3.16
Арменски 1 0.07
Беларуски 1 0.07
Румънски 1 0.07
Други 3 0.23

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Обелсик в чест на съветските воини-освободители (скулптор А. Копиев[14])

Родени в Импуцита[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Владычень, - в: "История городов и сел Украинской ССР", Том "Одесская область", с. 384-385.
  2. Скальковский, А.А., Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Статистический очерк, Одесса 1848, с. 66.
  3. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 274.
  4. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
  5. Каранастас, Олга Радова. Гагузы в составе задунайских переселенцев и их переселения в Буджаке (конец XVIII - первая четверть XIX века), Кишинев - Комрат 2001, с. 100.
  6. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 267.
  7. Новаков, С. З., пос. съч., с. 529.
  8. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 33-34.
  9. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 245.
  10. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  11. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 4.
  12. Одескі вісті, На дальней станции, Номер 154 (2972) - 18.08.2004
  13. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 април 2018. (на украински)
  14. Одескі вісті, Ювілей „Он павятник воздвиг…“, Номер 97 (3412) - 01.06.2006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна