Кръстьо Раковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръстьо Раковски
Cristian Racovschi
български, румънски, съветски политик и дипломат

Роден
Починал

ПартияКПСС (1918 г. – 1941 г.)
НаградиЧервено знаме
ПодписChristian Rakovsky Signature.png
Кръстьо Раковски в Общомедия

Кръстьо Раковски (роден като Кръстьо Георгиев Станчев), известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковский, е български политик, деец на международното комунистическо движение, първи украински министър-председател, съветски политически и държавен деец и дипломат.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1/13 август 1873 г. в град Котел, в семейството на котленците Мария и Георги Станчеви. Майка му Мария е дъщеря на Нанка Търпанска, която е сестра на видния български революционер Георги Раковски. Родителите на Кръстьо Раковски закупуват земя в Мангалия, Кралство Румъния, и се преселват там.[2] Като ученик във Варна възприема името Кръстьо Раковски.

Кръстьо Раковски – кандидат на Румънската Социалдемократическа партия на парламентарни избори през 1916 г. Рекламна картичка.

Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария, където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, Франция.

Има заслуги за опазването на архива на Г. С. Раковски, който е описал и подредил, и през 1910 г. е предал на Етнографски музей в София.[2] През 1911 г. Министерството на Народното Просвещение проявява интерес да закупи архивните документи.[3]

През 1903 г. Кръстьо Раковски е красноречив оратор и критик на общоделството между социалисти и буржоазия по време на партийния конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) в Русе.[4] От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение.[5][6][7][8] Обвиняван за селските бунтове през 1907 година, той е изгонен от Румъния и се връща едва през 1912 година.[9]

През 1911 г. Кръстьо Раковски е търсен оратор на социалдемократическата организация и убеден антимонархист.[10] Той е сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в дейността на Втория интернационал[11] и на БРСДП.[12] През 1917 г. Кръстьо Раковски се изказва срещу българския национален характер на Добруджа и Македония.[13] През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал. Ратува за вземането на политически, национални и икономически решения в насока създаването на Балкано-Дунавска конфедерация.[14] Според негови изявления в пресата от 1919 г.:

От досегашния ни разговор вие трябва да сте се убедили, какво у мене не е изгубено чувството, че аз съм българин, но това чувство не е засенило и изкривило идеята ми за онова, което трябва да се говори и прави, за да се въдвори в света оня ред на нещата, от който и на българи, и на власи, и на всички други ще бъде добре. Добруджа трябва да принадлежи на свободните трудещи се маси, които я населяват. Това не значи, че аз отричам какво тя принадлежи на българите.

"Социалистически Преглед", бр. 2[15]

След Октомврийската революция участва в налагането на Съветска власт в Украйна. Председателства дипломатическата мисия на Русия в мирните преговори с Украинската народна република през март 1918,[16][17] а след това е пълномощен министър в Берлин.[18] През следващата година той е избран за Председател на съвета на народните комисари по външните работи на Украинската съветска социалистическа република (УССР), в качеството си на какъвто участва в ултиматума срещу Кралство Румъния във връзка с румънската въоръжена интервенция в Бесарабия.[19] По-късно Раковски става втория председател на Съвета на народните комисари (министър-председател) на Украинската съветска социалистическа република през периода януари-декември 1919,[20] а след това и от февруари 1920 до юли 1923 г. Това е третия опит и устойчив да се наложи съветска власт в Украйна, след „Украинска народна република на Съветите“ от декември 1917 и „Украинска съветска република“ от март 1918. Раковски в Украйна ръководи и органи на ЧК и води борба срещу силите на УНР, Бялото движение, както и независими въстанници против съветската власт, включително анархиста Нестор Махно.

През 1923 г. за кратко е заместник народен-комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации, а също така и на международни декларации относно разоръжаването и ревизията на системата на мирните договори, подписани в края на Първата световна война.[21] Въпреки, че първоначално е отхвърлен,[22] Раковски е първият съветски посланик в Лондон през периода 1923 – 1925 г. През 1925 г. е лектор в китайския университет в Москва.[23] През 1925 – 1927 г. Раковски е назначен за посланик на СССР във Франция. По време на френската мисия, в Украйна е убит старият противник на Раковски Симон Петлюра, а на делото за убийството се изразяват съмнения че убиецът е бил съветски агент.[източник? (Поискан преди 67 дни)]

Близък до Лев Троцки,[24] Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от ВКП(б) и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се завръща в в политическия живот на Москва, а през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването.[25]

През 1936 г. Сталин отново гони Раковски от пределите на Съветска Русия, при което бившият председател на украинската република търси начин да се върне в наследствените си имоти в Стара Добруджа, Кралство Румъния.[26] През 1937 г. Раковски отново попада под ударите на съветската съдебна власт заедно с Бухарин, Риков и Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер.

След началото на Великата отечествена война Раковски е разстрелян по т.нар. сталински списъци на 11 септември 1941 г. в Орловския затвор.[27]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков . - Варна; печ. Взаимност / брой 57, 30 септември 1924, стр.1
  2. а б Н. Ферманджиев. Родови хроники. София, 1977, с. 30.
  3. Светкавица - Независим политически вестник / Сл. Христов - Печатница "Просвета", Варна / брой 41, 13 януари 1911, стр.4
  4. Работнишко дело - Месечно илюстровано списание / Ред. Георги Бакалов - Варна; печ. Взаимност / брой 1, 01 януари 1904, 62-64 с.
  5. Свободен глас - Седмичен информационен лист; печ. Добри Тодоров. Стефан Ив. Петров - Варна / брой 35, 17 септември 1906, стр.2
  6. Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 449, 11 ноември 1914, стр.2
  7. Варненски отзив - Независим ежедневен информационен вестник / Петър А. Пейчев; печ. Добри Тодоров - Варна / брой 32, 08 февруари 1915, стр.3
  8. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа . - Бабадаг / брой 67, 28/11/1917, стр.3
  9. Нягулов, Благовест. Ранният социализъм на Балканите: идеи и практика в Сърбия, Румъния и България. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 253.
  10. Свободен глас - Седмичен информационен лист; печ. Добри Тодоров. Стефан Ив. Петров - Варна / брой 18, 29 май 1911, стр.3.
  11. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 39, 24 септември 1917, стр.3
  12. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 26, 24 август 1917, стр.3
  13. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.1
  14. Работническа искра - седмичен орган на Работническата Комунистическа партия в България - Варна / Брой 3, 15 февруари 1923, стр.2
  15. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 218, 12 март 1919, стр.1
  16. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 13, 29 май 1918, стр.3
  17. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 146, 17 юни 1918, стр.1
  18. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 205, 01 ноември 1918, стр.2
  19. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 240, 28 май 1919, стр.3
  20. Обнова - Всекидневен вестник [за политика, стопанство, търговия / Сахаров; печ. Зора - Варна / брой 144, 14 юни 1919, стр.2]
  21. Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 61, 04 октомври 1924, стр.1
  22. Северна поща - Всекидневник за културен и обществен живот / Петър Ненов, Печатница Д. Тодоров - Варна / брой 58, 17 август 1923, стр.1
  23. Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 462, 03 ноември 1925, стр.2
  24. Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 28, 01 септември 1924, стр.2
  25. Ново единство - Независим информационен ежедневник / Урежда ред. к-т.; печ. Comerciala - Добрич / брой 330, 06 август 1934, стр.1
  26. Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 5578, 04 март 1936 г., стр 1
  27. Станчев, М. Последен и трагичен период от живота и дейността на Кръстьо Раковски (1937-1941). Исторически преглед. 2001, №1-2, с. 188.