Кръстьо Раковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Раковски
Кръстьо Георгиев Раковски
български, румънски, съветски политик и дипломат

Роден
Починал
Подпис Christian Rakovsky Signature.png
Кръстьо Раковски в Общомедия
Кръстьо Раковски – кандидат на Румънската Социалдемократическа партия на парламентарни избори през 1916 г. Рекламна картичка.

Кръстьо Раковски (роден като Кръстьо Георгиев Станчев), известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковский, е български политик, деец на международното комунистическо движение, първи украински министър-председател, съветски политически и държавен деец и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1/13 август 1873 г. в град Котел, в семейството на котленците Мария и Георги Станчеви. Майка му Мария е дъщеря на Нанка Търпанска, която пък е сестра на видния български революционер Георги Раковски. Родителите на Кръстьо Раковски закупуват земя в Мангалия, Румъния, и се преселват там.[1] Като ученик във Варна възприема името Кръстьо Раковски.

Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария, където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, Франция.

Има заслуги за опазването на архива на Г. С. Раковски, който е описал и подредил, и през 1910 г. е предал на Етнографски музей в София[1]

Той е сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в дейността на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал.

От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната.

След Октомврийската революция участва в налагането на Съвестка власт в Украйна. Започва с дипломатическа мисия на Русия към Украинската Народна Република през Март 1918 . После става втория председател на съвета на народните комисари (министър-председател) на Украинската Съветска Социалистическа Република през периода януари-декември 1919 и после от февруари 1920 до юли 1923 г. Това е третия опит и устойчив да се наложи съветска власт в Украйна, след "Украинска Народна Республика на Съветите" от декември 1917та и "Украинска Съветска Република" от март 1918та. Раковски в Украйна ръководи и органи на ЧК и води борба срещу силите на УНР, Бялото Движение, както и независими въстанници против съветската власт, включително анархиста Нестор Махно.

През 1923 г. за кратко е заместник народен-комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации. През периода 1923 – 1925 г. е първият съветски посланик в Лондон, а през 1925 – 1927 г. е посланик във Франция. По време на службата му във Франция, старият му противник в Украйна Симон Петлюра е убит, на делото за убийството се изразяват съмнения че убиецът е бил съветски агент.

Близък до Лев Троцки, Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от Болшевишката партия и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването.

През 1937 г. е отново подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хенрих Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер. След началото на Великата отечествена война Раковски е разстрелян по т.нар. сталински списъци на 11 септември 1941 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • а б Н. Ферманджиев. Родови хроники. София, 1977, с. 30.