Украинска народна република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Украинска народна република
Українська Народна Республіка
—  автономия в рамките на Руската република (1917 г. – 1918 г.)
суверенна държава (1918 г. – 1921 г.)
  —
 
 
 
1917 — 1921
Знаме Герб

Местоположение на Украинска народна република

Украинската държава към 1918 г.
Столица Киев
Официален език украински
Религия ≈85% източно православие
≈9% юдаизъм
≈4% римокатолицизъм
Форма на управление Парламентарна република
Държавен глава
  Председател на Централна рада
   - 1917 – 1918 Михаил Грушевский
  Председател на Директората на УНР
   - 1918 – 1919 Владимир Винниченко
   - 1919 – 1920 Симон Петлюра
История Първа световна война
 - Създаване на републиката
7 ноември 1917 г.
 - Провъзгласяване на независимост
22 януари 1918 г.
 - Украинска държава
29 април 1918 г.
 - Съветско нахлуване
16 януари 1919 г.
 - Рижки договор
18 март 1921 г.
Площ
477 021 km²
Население  
 - Преброяване 23 430 407 (оценка, 1897 г.)
Валута карбованец, гривна
Предшественик
Наследник
Руска република
Западноукраинска народна република
Украинска ССР
Белоруска ССР
Руска СФСР
Втора полска република
Кралство Румъния
Днес част от Флаг на Украйна Украйна
Флаг на Русия Русия
Флаг на Беларус Беларус
Флаг на Молдова Молдова
Флаг на Полша Полша
Флаг на Словакия Словакия
редактиране

Украинската народна република (на украински: Українська Народна Республіка) е историческа държава, съществувала на част от територията на днешна Украйна между 1917 и 1921 г. Тя се отделя от Руската империя след Руската революция и е поделена между Полша и Съветска Украйна няколко години по-късно.

Централната рада[редактиране | редактиране на кода]

На 17 март 1917, малко след Февруарската революция в Русия, в Украйна е създадена Централна рада по модела на руските Съвети. Доминираща сила в нея е Украинската социалдемократическа работническа партия, един от водачите на която е Симон Петлюра. Радата установява контрол над страната и действа като неин парламент. В започналите по-късно през същата година сблъсъци в Киев между Руското временно правителство и болшевиките, Централната рада застава на страната на болшевиките. След като отблъсква правителствените сили, на 22 ноември тя обявява създаването на автономна Украинска република в рамките на Русия.

Малко по-късно болшевиките се обръщат срещу Централната рада и обявяват в Харков Съветска Украинска република, след което в страната навлиза Червената армия. На 22 януари 1918 Централната рада прекъсва връзките с Болшевишка Русия, обявявайки създаването на независима Украинска народна република.

Притисната от болшевиките и загубила големи територии, Централната рада е принудена да търси външна помощ. С договора от Брест-Литовск от 9 февруари 1918 тя сключва съюз с Германия и германските войски отблъскват болшевиките извън страната. Въпреки това Радата е загубила популярност, а германците са недоволни от неефективната администрация, която не успява да изпълни украинските ангажименти за доставка на храни за Германия.

Хетманат[редактиране | редактиране на кода]

На 29 април генерал Павло Скоропадски извършва държавен преврат с подкрепата на германските войски в страната. Той преименува републиката на Украинска държава и обявява себе си за неин хетман. Управлението му е авторитарно и се ползва с подкрепата преди всичко на поземлената аристокрация. То успява да организира администрацията, да установи дипломатически отношения с редица държави, сред които и България, и да сключи мирен договор със Съветска Русия.

Скоропадски полага големи усилия и за образователната система, възстановявайки и създавайки голям брой училища и отпечатвайки милиони учебници на украински език. Той връща на собствениците конфискуваните от Централната рада земи, но това предизвиква недоволството на селяните, довело до няколко въстания и партизанско движение.

При явната перспектива Германия да загуби Първата световна война, Скоропадски прави опит да спечели подкрепата на Тройното съглашение, като съставя кабинет от руски монархисти и се обявява за федерация с Русия, след нейното освобождаване от болшевиките. Това предизвиква силно недоволство сред националистическите кръгове, които на 14 ноември 1918 обявяват възстановяването на Украинската народна република, начело с Директорат.

Директорат[редактиране | редактиране на кода]

Войници от Украинската народна армия пред манастира Михайловски Златовръх в Киев, март 1918 г.

Директоратът, ръководен от социалдемократите и Симон Петлюра, бързо печели популярност и привлича на своя страна и част от армията. Бунтовнически части обкръжават Киев и Скоропадски е принуден да напусне столицата, заедно с оттеглящите се германски войски. През цялата 1919 страната е в хаос, като за установяване на контрол се борят армиите на Украинската народна република, болшевиките, руският монархист Антон Деникин, Тройното съглашение, Полша и анархистки групи, като тази на Нестор Махно.

В резултат на договора от Рига от март 1921, сложил край на Полско-съветската война, Галиция и голяма част от Волиния са присъединени към Полша, а на останалата част от страната е създадена Украинската Съветска Социалистическа Република (УССР), включена в състава на Съветския съюз.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Orest Subtelny. „Ukraine: A History“ Toronto: University of Toronto Press, 1988. ISBN 0-8020-5808-6.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ukrainian People's Republic“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.