Български хусарски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Български хусарски полк
05 633 Book illustrations of Historical description of the clothes and weapons of Russian troops.jpg
Офицер и подофицер от полка
Информация
Активна 1759 – 1762
1776 – 1783
Държава Руска империя
Тип хусари
Размер полк

Български хусарски полк (на руски: Болгарский гусарский полк) е името на 2 хусарски военни формирования с участие на българи в Руската империя през втората половина на XVIII век.

През 1740 г. руската императрица Анна Ивановна издава „Проглас“, отправен към всички сърби, българи и власи, които живеели в Свещената Римска империя. С него тя им предлага да се включат в започващите да се сформират хусарски полкове в руската войска. Подобен документ издала по-късно и руската царица Екатерина II. С него тя заявявала готовността на Русия да даде на всички християни преселници от Османската империя земя, където пожелаят в границите на Руската империя. Същевременно Колегията по външните дела на Руската империя започнала да изпраща емисари на Балканите, които агитирали местното население да се изсели за да се установи в Русия. Всички, които избрали пътя на преселение, били установявани най-вече в южните граници на Руската империя. Там те били включвани в редовната руска войска.

Така през 1753 г. били формирани Първия български полк, в който служели българи от Украйна, както и българи и небългари – преселници от Балканите, Унгария, Влашко и Молдова. През 1759 г. е формиран Македонски хусарски полк, съставен от българи и власи от Македония. Те били формирани със заповед на един командир – майор Симеон Пишчевич. Първоначално били дислоцирани в областта Манжей, а по-късно Българският хусарски полк се установил в района на Миргород. Войниците са поставени в тежки материални условия и често дезертират, обикновено към Запорожката Сеч[1]. През 1762 година Българският полк е присъединен към Македонския хусарски полк.

При закриването на Запорожката Сеч през 1766 година е създаден Втория български хусарски полк. С Указ от 28 юни 1773 г. народностните и географски названия на полковете били премахнати. Дотогава съществуващите Грузински, Илирийски, Сръбски, Български, Далматински, Влашки, Молдавски, Македонски и Унгарски хусарски полкове са закрити. Те започнали да се наричат по името на градовете, където били разпределени. Така Българският и Сръбският полк получили името Олвиополски, а Македонският и Далматинският – името Александрийски.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 49 – 51.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]