Запорожка Сеч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Запорожка Сеч (на украински: Запорiзька Січ) е название на редица последователно (от XVI до XVIII век) сменяли се един друг военни и административни центрове на днепърското „низово“ казачество, което не било официално част от Войско Запорожское. Центровете са наричани „сеч“ по наименованието на главното укрепление (военния лагер), и „запорожки“ по мястото на разположението им в низините около Днепър, южно от труднопроходимите днепърски речни прагове.

Етимология на названието сеч[редактиране | редактиране на кода]

„Сечта“ представлявала укрепление, вътре в което имало построени църкви, стопански постройки и жилищни помещения. Названието сѣчъ на това местонахождение на щаб квартирата на казаците произлиза от думата „сѣкти“, „высѣкать“, и е свързано с палисадата, обграждаща селището, която имала изсечени остри краища. (Понякога за означаване на крепостното съоръжение на сечта се използвала думата „паланка“.)

Сечта била център на дейността и на управление на всички войскови дела, резиденция на всички главни старшини, стоящи начело на низовото казачество (т.е. действащо в низините на Днепър).