Днепропетровска област

Днепропетровска област
Дніпропетровська область
	Днепропетровска област Дніпропетровська область
Страна	Украйна
Адм. център	Днипро
Площ	31 923 km²
Население	3 203 168 души (2015); 100 души/km²
Райони	22 + 13
Губернатор	Валентин Резниченко
Официален сайт	oblrada.dp.gov.ua
	Днепропетровска област в Общомедия

Днепропетровска област (на украински: Дніпропетровська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 923 km² (2-ро място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ). Население на 1 февруари 2015 г. 3 203 168 души^[1] (7,25% от нейното население). Административен център град Днипро. Разстояние от Киев до Днипро 592 km.

Историческа справка

Първите градове на днешната територия на Днепропетровска област са признати за такива в края на 18 в.: Никопол (1782 г., селището е основано през 1774 г.), Днипро (1783 г. под името Екатеринослав, от 1802 г. Новоросийск, след това отново Екатеринослав, от 1926 г. Днепропетровск, от 2016 г. Днипро), Новомосковск (1784 г., основан през 1687 г.) и Павлоград (1787 г.). Четиринадесет селища са признати за градове по време на СССР, в периода от 1919 г. (Кривой рог) до 1981 г. (Подгорное). Последните 2 града Зеленодолск (1993 г.) и Перешчепино (2000 г.) са признати за такива след разпадането на СССР и образуването на независима Украйна.

Виницка област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите 5 области на територията на бившата Украинска ССР. На 17 юли 1932 г. от части от Днепропетровска и Харковска област се образува Донецка област, а на 10 януари 1939 г. от състава на Днепропетровска област е отделена Запорожка област.

Географска характеристика

Днепропетровска област е разположена в югоизточната част на Украйна. На северозапад граничи с Кировоградска област, на север – с Полтавска област, на североизток – с Харковска област, на изток – с Донецка област, на юг – със Запорожка и Херсонска област и на югозапад – с Николаевска област. В тези си граници заема площ от 31 923 km² (2-ро място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ).^[2]

Релефът на областта е предимно равнинен. На запад в областта навлизат крайните югоизточни, силно разчленени части на Приднепровското възвишение с височина до 209 m, а в югоизточната ѝ част – крайната северозападна периферия на Приазовското възвишение с височина до 211 m (48°05′41″ с. ш. 36°18′14″ и. д. / 48.094722° с. ш. 36.303889° и. д.48.094722, 36.303889, при село Ортишки, Покровски район). Централната и северната част на областта е заета от Приднепровската низина, преминаваща на юг в Причерноморската низина,.^[2]

Климатът е умерено континентален. Средната януарска температура варира от -5 °C на югозапад до -6,5 °C на североизток, а средната юлска съответно от 23,5 °C до 22 °C. Годишната сума на валежите се изменя от 450 mm на север до 400 mm на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.^[2]

Територията на Днепропетровска област изцяло попада във водосборния басейн на река Днепър. Главната водна магистрала Днепър, пресича областта от северозапад на югоизток и я дели на две почти равни части. Главните притоци на Днепър са: леви – Орел и Самара (с левия си приток Волча); десни – Базавлук, Мокрая Сура, Ингулец (с притока си Саксаган). Регулярно корабоплане се извършва по Днепър и долното течение на Самара.^[2]

Преобладаващите почви в областта са черноземните и тъмнокафявите, а по долините на реките – ливадно-черноземните и оподзолените. Цялата територия на областта попада в степната зона и почти повсеместно представляват обработваеми земи. Горите заемат 2,6% от нейната територия, съставени са основно от дъб, осика, бреза и клен и са разпространени предимно по долините на реките, а около 1% представляват полезащитни пояси. Животинският свят е представено от сърна, вълк, лисица, заек, гризачи и др., а от птиците се срещат сива гъска, полска и степна дропла, дива патица и др.^[2]

Население

На 1 февруари 2015 г. населението на Днепропетровска област е наброявало 3 203 168 души (7,25% от населението на Украйна). Гъстота 100,3 души/km². Градско население 83,59%. Етнически състав: украинци 2 825 800 души, 79,3%, руснаци 627 500, 17,6%, беларуси 29 500, 0,8%, евреи 13 700, 0,4%, арменци 10 600, 0,3%, азербайджанци 5600, 0,2% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Днепропетровска област се дели на 13 областни градски окръга, 22 административни района, 20 града, в т.ч. 13 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение, 45 селища от градски тип и 18 градски района, в градовете Днипро (8), Камянске (3) и Кривой рог (7).^[1]

**Административно-териториално деление на Днепропетровска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Днипро (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Волногорск	10	22 845	гр. Волногорск	22 845	39
2. Днипро	405	1 407 000	гр. Днипро	998 103	-	Авиаторское
3. Жолтие води	33	44 989	гр. Жолтие води	44 989	131
4. Камянское	138	240 563	гр. Камянское	235 066	48	Карнауховка
5. Кривой рог	415	628 481	гр. Кривой рог	628 481	151
6. Марганец	37	48 665	гр. Марганец	47 564	110	Мариевка
7. Никопол	59	109 888	гр. Никопол	109 888	121
8. Новомосковск	36	70 599	гр. Новомосковск	70 599	28
9. Павлоград	59	105 788	гр. Павлоград	105 788	76
10. Першотравенск	3	28 215	гр. Першотравенск	28 215	53
11. Покров	26	40 809	гр. Покров	39 497	146	Горняцкое, Чертомлик
12. Синелниково	23	30 602	гр. Синелниково	30 602	48
13. Терновка	18	28 298	гр. Терновка	28 298	23
Административен район
1. Апостоловски	1380	53 612	гр. Апостолово	13 792	190	гр. Зеленодолск
2. Василковски	1330	31 612	сгт Василковка	11 738	95	Писменное, Чаплино
3. Верхнеднепровски	1290	52 401	гр. Верхнеднепровск	16 364	73	гр. Верховцево, Днепровское, Нововиколаевка
4. Днепровски	1435	84 091	сгт Слобожанское	13 221	13	гр. Подгорное, Обухово
5. Криворожки	1350	44 500	гр. Кривой рог		151	Радушное, Христофоровка
6. Криничански	1680	34 693	сгт Кринички	4176	51	Аули, Божедаровка
7. Магдалиновски	1600	33 275	сгт Магдалиновка	6335	59
8. Межевски	1250	22 992	сгт Межевая	7380	165	Демурино
9. Никополски	1940	39 180	гр. Никопол		121	Червоногригоровка
10. Новомосковски	1990	72 563	гр. Новомосковск		28	гр. Перешчепино, Гвардейское, Губиниха, Мелиоративное, Черкаское
11. Павлоградски	1450	27 155	гр. Павлоград		76
12. Петриковски	930	24 960	сгт Петриковка	4567	39	Куриловка, Николаевка
13. Петропавловски	1250	25 592	сгт Петропавловка	7032	130
14. Покровски	1210	33 798	сгт Покровске	9910	127	Просяная
15. Пятихатски	1650	44 217	гр. Пятихатки	18 845	113	Вишневое, Лиховка
16. Синелниковски	1650	37 341	гр. Синелниково		48	Иларионово, Раздори, Сад, Славгород
17. Солонянски	1730	38 049	сгт Соленое	7628	39	Новопокровка
18. Софиевски	1360	21 117	сгт Софиевка	6748	105
19. Томаковски	1190	24 237	сгт Томаковка	6957	89
20. Царичански	900	26 498	сгт Царичанка	7415	80	Вапнярка
21. Широковски	1215	26 365	сгт Широкое	10 202	176	Николаевка
22. Юриевски	900	12 833	сгт Юриевка	2216	103

Източници

[nas-1] 1 2 3 Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)

[bse-2] 1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Днепропетровская область, т. 8, стр. 366 – 368

[1]

[2]