Днепропетровска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Днепропетровска област
Дніпропетровська область
Знаме
      
Герб
Dnipropetrovsk in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Днипро
Площ 31 923 km²
Население (2015) 3 203 168 души
100 души/km²
Райони 22 + 13
Губернатор Валентин Резниченко
Днепропетровска област в Общомедия

Днепропетровска област (на украински: Дніпропетровська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 923 km² (2-ро място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ). Население на 1 февруари 2015 г. 3 203 168 души[1] (7,25% от нейното население). Административен център град Днипро. Разстояние от Киев до Днипро 592 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите градове на днешната територия на Днепропетровска област са признати за такива в края на 18 в.: Никопол (1782 г., селището е основано през 1774 г.), Днипро (1783 г. под името Екатеринослав, от 1802 г. Новоросийск, след това отново Екатеринослав, от 1926 г. Днепропетровск, от 2016 г. Днипро), Новомосковск (1784 г., основан през 1687 г.) и Павлоград (1787 г.). Четиринадесет селища са признати за градове по време на СССР, в периода от 1919 г. (Кривой рог) до 1981 г. (Подгорное). Последните 2 града Зеленодолск (1993 г.) и Перешчепино (2000 г.) са признати за такива след разпадането на СССР и образуването на независима Украйна.

Виницка област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите 5 области на територията на бившата Украинска ССР. На 17 юли 1932 г. от части от Днепропетровска и Харковска област се образува Донецка област, а на 10 януари 1939 г. от състава на Днепропетровска област е отделена Запорожка област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Днепропетровска област е разположена в югоизточната част на Украйна. На северозапад граничи с Кировоградска област, на север – с Полтавска област, на североизток – с Харковска област, на изток – с Донецка област, на юг – със Запорожка и Херсонска област и на югозапад – с Николаевска област. В тези си граници заема площ от 31 923 km² (2-ро място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ).[2]

Релефът на областта е предимно равнинен. На запад в областта навлизат крайните югоизточни, силно разчленени части на Приднепровското възвишение с височина до 209 m, а в югоизточната ѝ част – крайната северозападна периферия на Приазовското възвишение с височина до 211 m (48°05′41″ с. ш. 36°18′14″ и. д. / 48.094722° с. ш. 36.303889° и. д., при село Ортишки, Покровски район). Централната и северната част на областта е заета от Приднепровската низина, преминаваща на юг в Причерноморската низина,.[2]

Климатът е умерено континентален. Средната януарска температура варира от -5°C на югозапад до -6,5°С на североизток, а средната юлска съответно от 23,5°C до 22°С. Годишната сума на валежите се изменя от 450 mm на север до 400 mm на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.[2]

Територията на Днепропетровска област изцяло попада във водосборния басейн на река Днепър. Главната водна магистрала Днепър, пресича областта от северозапад на югоизток и я дели на две почти равни части. Главните притоци на Днепър са: левиОрел и Самара (с левия си приток Волча); десни – Базавлук, Мокрая Сура, Ингулец (с притока си Саксаган). Регулярно корабоплане се извършва по Днепър и долното течение на Самара.[2]

Преобладаващите почви в областта са черноземните и тъмнокафявите, а по долините на реките – ливадно-черноземните и оподзолените. Цялата територия на областта попада в степната зона и почти повсеместно представляват обработваеми земи. Горите заемат 2,6% от нейната територия, съставени са основно от дъб, осика, бреза и клен и са разпространени предимно по долините на реките, а около 1% представляват полезащитни пояси. Животинският свят е представено от сърна, вълк, лисица, заек, гризачи и др., а от птиците се срещат сива гъска, полска и степна дропла, дива патица и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 февруари 2015 г. населението на Днепропетровска област е наброявало 3 203 168 души (7,25% от населението на Украйна). Гъстота 100,3 души/km². Градско население 83,59%. Етнически състав: украинци 2 825 800 души, 79,3%, руснаци 627 500, 17,6%, белоруси 29 500, 0,8%, евреи 13 700, 0,4%, арменци 10 600, 0,3%, азербайджанци 5 600, 0,2% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Днепропетровска област се дели на 13 областни градски окръга, 22 административни района, 20 града, в т.ч. 13 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение, 45 селища от градски тип и 18 градски района, в градовете Днипро (8), Камянске (3) и Кривой рог (7).[1]

Карта на административно-териториалното деление на Днепропетровска област
Административно-териториално деление на Днепропетровска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Днипро
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Волногорск 10 22 845 гр. Волногорск 22 845 39
2.Днипро 405 1 407 000 гр. Днипро 998 103 - Авиаторское
3.Жолтие води 33 44 989 гр. Жолтие води 44 989 131
4.Камянское 138 240 563 гр. Камянское 235 066 48 Карнауховка
5.Кривой рог 415 628 481 гр. Кривой рог 628 481 151
6.Марганец 37 48 665 гр. Марганец 47 564 110 Мариевка
7.Никопол 59 109 888 гр. Никопол 109 888 121
8.Новомосковск 36 70 599 гр. Новомосковск 70 599 28
9.Павлоград 59 105 788 гр. Павлоград 105 788 76
10.Першотравенск 3 28 215 гр. Першотравенск 28 215 53
11.Покров 26 40 809 гр. Покров 39 497 146 Горняцкое, Чертомлик
12.Синелниково 23 30 602 гр. Синелниково 30 602 48
13.Терновка 18 28 298 гр. Терновка 28 298 23
Административен район
1.Апостоловски 1 380 53 612 гр. Апостолово 13 792 190 гр. Зеленодолск
2.Василковски 1 330 31 612 сгт Василковка 11 738 95 Писменное, Чаплино
3.Верхнеднепровски 1 290 52 401 гр. Верхнеднепровск 16 364 73 гр. Верховцево, Днепровское, Нововиколаевка
4.Днепровски 1 435 84 091 сгт Слобожанское 13 221 13 гр. Подгорное, Обухово
5.Криворожки 1 350 44 500 гр. Кривой рог 151 Радушное, Христофоровка
6.Криничански 1 680 34 693 сгт Кринички 4 176 51 Аули, Божедаровка
7.Магдалиновски 1 600 33 275 сгт Магдалиновка 6 335 59
8.Межевски 1 250 22 992 сгт Межевая 7 380 165 Демурино
9.Никополски 1 940 39 180 гр. Никопол 121 Червоногригоровка
10.Новомосковски 1 990 72 563 гр. Новомосковск 28 гр. Перешчепино, Гвардейское, Губиниха, Мелиоративное, Черкаское
11.Павлоградски 1 450 27 155 гр. Павлоград 76
12.Петриковски 930 24 960 сгт Петриковка 4 567 39 Куриловка, Николаевка
13.Петропавловски 1 250 25 592 сгт Петропавловка 7 032 130
14.Покровски 1 210 33 798 сгт Покровское 9 910 127 Просяная
15.Пятихатски 1 650 44 217 гр. Пятихатки 18 845 113 Вишневое, Лиховка
16.Синелниковски 1 650 37 341 гр. Синелниково 48 Иларионово, Раздори, Сад, Славгород
17.Солонянски 1 730 38 049 сгт Соленое 7 628 39 Новопокровка
18.Софиевски 1 360 21 117 сгт Софиевка 6 748 105
19.Томаковски 1 190 24 237 сгт Томаковка 6 957 89
20.Царичански 900 26 498 сгт Царичанка 7 415 80 Вапнярка
21.Широковски 1 215 26 365 сгт Широкое 10 202 176 Николаевка
22.Юриевски 900 12 833 сгт Юриевка 2 216 103

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна