Харковска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харковска област
Харківська область
Знаме
      
Герб
Kharkiv in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Харков
Площ 31 418 km²
Население (2018) 2 663 259 души
84,8 души/km²
Райони 27 + 7
Губернатор Юлия Александровна Светличная
Харковска област в Общомедия

Харковска област (на украински: Харківська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 418 km² (4-то място по големина в Украйна, 5,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 2 663 259 души[1] (4-то място по население в Украйна, 6,02% от нейното население). Административен център град Харков. Разстояние от Киев до Харков 491 km

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите селища официално признати за градове на територията на съвременната Харковска област са през 17-ти и 18-ти век:

  • 1639 г. – Изюм
  • 1650 г. – Харков (има сведения, че селището е основано в периода 1620 – 1629 г.)
  • 1681 г. – Богодухов
  • 1779 г. – Купянск (първите исторически сведения са от 1685 г.)
  • 1780 г. – Волчанск, Чугуев и Валки (последните два, през 1938 г. вторично са признати за градове от селища от градски тип)
  • 1797 г. – Красноград (през 1731 г. е основано военно укрепление) и Змийов (основан през 1604 г., през 1948 г. вторично е признат за град, от 1976 до 2016 г. се нарича Готвалдов)

Седем селища са признати за градове по време на съветската власт, а най-младият град Первомайски е утвърден през 1991 г. след като Украйна става независима държава. От XVII век областта е в границите на Слободска Украйна. Харковска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите пет области в бившата Украинска ССР. На 22 септември 1937 оот западните райони на областта е образувана Полтавска област, а на 10 януари 1939 г. от северозападните райони – Сумска област, след което Харковска област добива съвременните си очертания.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Харковска област е разположена североизточната част на Украйна. На север граничи с Русия, на изток – с Луганска област, на югоизток – с Донецка област, на юг – с Днепропетровска област, на запад – с Полтавска област и на северозапад – със Сумска област. В тези си граници заема площ от 31 418 km² (4-то място по големина в Украйна, 5,21% от нейната площ). Дължина от запад на изток 220 km, ширина от север на юг 210 km.[2]

Харковска област е разположена на границата между степната и лесостепната област, като повърхността ѝ представлява хълмиста равнина, дълбоко разчленена от речни долини, образи и суходолия. В най-южната ѝ част навлизат крайните северозападни разклонения на Донецкото възвишение, а в най-северните – южните разклонения на Средноруското възвишение и тук в близост до границата с Русия се намира максималната ѝ височина 236 m (50°19′26″ с. ш. 35°47′10″ и. д. / 50.323889° с. ш. 35.786111° и. д., на 2 km северозападно от село Лютивка в Золочевски район).[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително умерено студена зима и умерено горещо лято. Средна януарска температура от -7,2°C до -8,4°С, средна юлска от 20°С до 21,4°С. Годишната сума на валежите варира от 457 mm на изток до 536 mm на юг, с максимум през летния период.[2]

Западните и югозападните райони на областта попадат във водосборния басейн на река Днепър, а останалите около 2/3 от територията ѝ във водосборния басейн на река Северски Донец (десен приток на Дон). Основните притоци на Северски Донец са: Оскол, Уда, Мжа, Берека, Балаклейка, Волча и Велики Бурлук. Има няколко по-големи езера: Лиман, Боровое, Чайка, Лебяже и др. Създадени са две големи водохранилища – Печенежко (380 млн.m³) на река Северски Донец и Красноосколско (480 млн.m³) на река Оскол, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и напояване. Освен това са изградени около 1150 микроязовири, водите на които се използват основно за напояване.[2]

В областта преобладават черноземните почви, а по долините на реките – ливадно-подзолисти, ливадно-черноземни, блатни и др. Горите и храстите заемат 9,2% от територията на областта, като основните горски масиви са в северозападните части. Най-разпространените дървесни видове са дъб, клен, липа, върба, дива круша и има няколко масива заети от борови гори. Животинският свят е представен от вълк, лисица, язовец, пор, заек, лос, елен, дива свиня, сърна, лалугер, полска мишка, таралеж, а птичият – от белоопашат орел, мишелов, блатар, сова, дива гъска, пъдпъдък, сива чапла, щъркел и др. Реките и водоемите са богати на различни видове риба.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Харковска област област е наброявало 2 663 259 души (6,02% от населението на Украйна). Гъстота 84,77 души/km². Градско население 80,89%. Етнически състав: украинци 70,7%, руснаци 25,6%, белоруси 0,5%, евреи 0,4%, азербайджанци 0,2%, грузинци 0,2% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Харковска област се дели на 7 областни градски окръга, 27 административни района, 17 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение, 61 селища от градски тип и 9 градски района (в град Харков).[1]

Карта на административно-териториалното деление на Харковска област
Административно-териториално деление на Харковска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Харков
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Изюм 44 47 231 гр. Изюм 44 231 127
2.Купянск 34 62 705 гр. Купянск 28 216 116 Ковшаровка, Купянск-Узловой
3.Лозова 64 73 707 гр. Лозова 55 827 144 Панютино
4.Люботин 102 26 805 гр. Люботин 20 887 32
5.Первомайски 31 33 319 гр. Первомайски 29 513 86
6.Харков 350 1 446 107 гр. Харков 1 446 107 -
7.Чугуев 135 37 348 гр. Чугуев 37 348 38
Административен район
1.Балаклейски 1 987 81 055 гр. Балаклея 27 637 95 Авдреевка, Донец, Савинци
2.Барвенковски 1 365 21 057 гр. Барвенково 8 660 170
3.Близнюковски 1 380 18 800 сгт Близнюки 3 687 162
4.Богодуховски 1 160 38 584 гр. Богодухов 15 339 58 Гути, Шаровка
5.Боровски 876 16 751 сгт Боровая 5 498 165
6.Валковски 1 011 31 654 гр. Валки 8 970 54 Ковяги, Стари Мерчик
7.Великобурлукски 1 221 22 201 сгт Велики Бурлук 3 856 108 Приколотное
8.Волчански 1 889 46 166 гр. Волчанск 18 323 72 Бели Колодез, Вилча, Стари Салтов
9.Двуреченски 1 112 17 493 сгт Двуречная 3 599 131
10.Дергачевски 900 94 574 гр. Дергачи 17 896 18 Казачая Лопан, Малая Даниловка, Олшани, Пересечное, Прудянка, Слатино, Солоницевка
11.Зачепиловски 794 15 161 сгт Зачепиловка 3 541 130
12.Змийовски 1 366 71 304 гр. Змийов 14 432 40 Зидки, Слобожанское
13.Золочевски 969 26 120 сгт Золочев 8 425 41
14.Изюмски 1 553 17 029 гр. Изюм 127
15.Кегичовски 782 20 977 сгт Кегичовка 5 928 110 Слобожанское
16.Коломакски 330 6 992 сгт Коломак 2 828 86
17.Красноградски 985 44 086 гр. Красноград 20 450 105
18.Краснокутски 1 041 27 819 сгт Краснокутск 7 455 95 Константиновка
19.Купянски 1 280 24 352 гр. Купянск 116
20.Лозовски 1 404 28 715 гр. Лозова 144 Краснопавловка, Орелка
21.Нововодолажки 1 183 32 548 сгт Новая Водолага 10 986 53 Борки
22.Первомайски 1 225 15 660 гр. Первомайски 86
23.Печенежки 468 9 904 сгт Печенеги 5 200 59
24.Сахновщински 1 170 20 973 сгт Сахновщина 7 201 153
25.Харковски 1 403 178 602 гр. Харков - гр. Мерефа, гр. Пивденное, Бабаи, Безлюдовка, Березовка, Буди, Васишчово, Високи, Коротич, Кулиничи, Манченки, Песочин, Покотиловка, Роган, Утковка, Хорошево
26.Чугуевски 1 149 46 508 гр. Чугуев 38 Веденка, Есхар, Кочеток, Малиновка, Новопокровка, Чкаловское
27.Шевченковски 977 20 325 сгт Шевченково 6 875 80

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна