Балаклея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Балаклея
Балаклія
      
Герб
49.4564° с. ш. 36.8389° и. д.
Балаклея
Страна Украйна
Площ162,68 km²
Надм. височина79 m
Население28 868 души (2017 г.)
177 души/km²
Основаване1663 г.
Първо споменаване1571 г.
Пощенски код64200
МПС кодAX
Официален сайтbalakleyamer.gov.ua
Балаклея в Общомедия

Балаклея ( укр. Балаклия ) е град в Изюмски район на Харковска област в Украйна, административен център на градска община Балаклия . От март 1923 г. до юли 2020 г., Балаклея е административен център на Балаклейски район, най-големият в Харковска област.

От март до септември 2022 г. градът е окупиран от руски войски като част от руската инвазия в Украйна.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Градът получава името си от река Балаклейка, което в превод от тюркски означава „рибна река“ [1] .

Географско местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Град Балаклея се намира на 84 км от Харков на левия бряг на река Северски Донец при вливането на реките Крайна Балаклейка, Средна Балаклейка и Волоска Балаклейка в река Балаклейка и нейното вливане в река Северски Донец. Градът е в съседство с горски масиви (смесени гори).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През града минават магистралите Т-2105, Т-2110 и железопътната линия Москва - Донбас.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено континентален. Средногодишни температури: през лятото +23,9 °C, през зимата - 5,5 °C. Средните годишни валежи са 468 mm.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1732 г. - 1186 души [2] .
  • 1906 г. - 5197 души .
  • 1938 г. - 27 000 души.
  • 1968 г. - 30 200 души [3] .
  • 1989 г. - 35 737 души [4] .
  • 2001 г. - 32 117 души [5] .

Към 1 януари 2014 г. населението на Балаклея е 29 395 души, към 1 януари 2015 г. - 29 307, към 1 януари 2019 г. - 27 637 души [6] .

Езиков състав[редактиране | редактиране на кода]

Майчин език на населението според преброяването от 2001 г. [7] :

Език Численост Дял
Украински 22,748 70.83%
Руски 9 224 28.72%
други 145 0.45%
Общо 32 117 100.0%

Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

  • Балаклейски циментов завод
  • Завод за азбестоциментови продукти в Балаклея [8]
  • Балаклейски млекопреработвателен завод
  • Завод за асансьори [9]
  • Пекарна Балаклея [10]
  • Ремонтен завод в Балаклея
  • 65-ти арсенал

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Балаклея има спортна зала и стадион "Вимпел", домът на футболен клуб "Цементник" . Отборът спечели Харковския регионален футболен шампионат два пъти през сезоните 1984 и 1985. През сезон 2016 г. „Цементник“ заема 5-то място в Първа лига, група А на регионалното първенство по футбол в Харков.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Петрусенко, Оксана Андреевна (1900-1940) - съветска оперна певица, родом от Балаклея [11] .

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Реки и водоемы Харьковщины // Посетен на 2010-10-07.
  2. Офіційний сайт Балаклійського району // Посетен на 2010-04-09.
  3. Балаклея // Большая Советская Энциклопедия. / под ред. А. М. Прохорова. 3-е изд. том 2. М., «Советская энциклопедия», 1970. стр. 556
  4. Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения союзных республик, их территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу // Посетен на 2017-01-14.
  5. Численность и состав населения Харьковской области по итогам Всеукраинской переписи населения 2001 года // Посетен на 2011-03-19.
  6. Чисельність наявного населення України на 1 січня 2019 року. Державна служба статистики України. Київ, 2019. стор. 67
  7. Рідні мови в об'єднаних територіальних громадах України — Український центр суспільних даних // Посетен на 2024-01-16. (на украински)
  8. ООО «Балаклейский Шиферный Комбинат» // Посетен на 2012-06-01.
  9. Государственное предприятие «Балаклейский элеватор» // Посетен на 2017-10-28.
  10. Хлебозаводы Балаклейского района Харьковской области увеличили объём производства хлеба на 20 % // «Status Quo» от 17 мая 2004
  11. Балаклея // Украинская Советская Энциклопедия. том 1. Киев, «Украинская Советская энциклопедия», 1978. стр. 339