Киевска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киевска област
Київська область
Знаме
      
Герб
Kyiv regions.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Киев
Площ 28 121 km²
Население (2015) 1 732 200 души
61,6 души/km²
Райони 25 + 13
Губернатор Михаил Каренович Бно-Айриян
Киевска област в Общомедия
Киевска област

Киевска област (на украински: Київська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 28 121 km² (8-мо място по големина в Украйна, 4,66% от нейната площ, без площта на територията на град Киев). Население на 1 януари 2015 г. 1 732 200 души[1] (9-то място по население в Украйна, 3,79% от нейното население, без населението на град Киев). Административен център град Киев, който не влиза в състава на Киевска област.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град в областта (без град Киев) е Переяслав-Хмелницки, който за първи път се споменава като такъв в летописните източници през 906 г. под името Переяслав (от 1943 г. Переяслав-Хмелницки). През 1796 г. за град е признато селището Василков, основано през 10-ти век. Деветнадесет града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1925 г. (град Била Церква) до 1988 г. (град Славутич). След разпадането на СССР и образуването на независима Украйна за градове са признати селищата Березан (1994 г.), Ржиштев (1995 г.) и Буча (2007 г.). Киевска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и се явява една от първите 5 области в бившата Украинска ССР. На 15 октомври 1932 г. източните райони на областта са отделени в новосъздадената Черниговска област, на 22 септември 1937 г. от западните ѝ райони е образувана Житомирска област, а на 7 януари 1954 г. от южните ѝ райони – Черкаска област.

Северозападната част на областта е част от зоната на експроприация поради радиоактивното замърсяване, причинено от аварията в Чернобилския ядрен реактор през април 1986 г.. Големите градове Чернобил и Припят, в зоната на отчуждаване са забранени за живеене и сега са изоставени градове. За настаняване на евакуираното население от района с радиоактивното замърсяване е построен нов град Славутич, на 45 km североизточно от Чернобил в Черниговска област, който обаче е част от територията на Киевска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Киевска област се намира в северната, централна част на Украйна. На север граничи с Беларус, на североизток – с Черниговска област, на изток – с Полтавска област, на юг – с Черкаска област, на югозапад – с Виницка област и на запад – с Житомирска област. В тези си граници заема площ от 28 121 km² (8-мо място по големина в Украйна, 4,66% от нейната площ). Дължина от север на юг 255 km, ширина от запад на изток 188 km.[2]

По-голямата част от територията на областта попада в пределите на Приднепровската низина, покрай средното течение на река Днепър, а северните райони са заети от югоизточната част на обширната, слабо разчленена и силно заблатена Полеска низина. На юг се простират разклоненията на Приднепровското възвишение с максимална височина 273 m (49°25′55″ с. ш. 30°35′49″ и. д. / 49.431944° с. ш. 30.596944° и. д., западно от село Крутие Горби в Таращански район)..[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима и топло лято. Средна януарска температура в северната част -6,5°C, в югозападната -5,5°С, средна юлска съответно 17,5°C и 20°С. Годишната сума на валежите варира от 500 на юг до 600 mm на север в Полесието. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 198 – 204 денонощия.[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, която протича през нея от север на юг и югоизток на протежение от 246 km с част от средното си течение. На територията на областта в Днепър се вливат реките: десниПрипят, Тетерев, Ирпен и Рос (протича през областта с част от горното и цялото си средно течение) и др.; левиДесна, Трубеж и др. През 1965 г. на 20 km северно от Киев е изградена преградна стена на река Днепър и се образува голямото Киевско водохранилище, а в югоизточната част на областта се намира по-голямата част на Каневското водохранилище.[2]

Почвите в северната част са ливадно-подзолисти, а в южната лесостепна част, върху льосови наслаги – много плодородни оподзолени черноземи, сиви и светлосиви оподзолени почви. Северната част на областта е разположена в пределите на Полесието, а южната, по-голяма част – в лесостепната зона. Горите и храстите заемат около 19% от територията на областта. За северната част са характерни основно бор с примеси от бреза и дъб, а в лесостепните райони – малки и редки гори от дъб, габър и липа. Значителни части от долините на реките са заети от ливади и пасища. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, бурсук, вълк, бялка, лисица, заек, в безлесните райони – гризачи, а по бреговете на реките и водоемите се срещат бобър, видра, диви гъски и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2015 г. населението на Киевска област област е наброявало 1 732 200 души (без населението на град Киев, 3,79% от населението на Украйна). Гъстота 62,24 души/km². Градско население 61,92%. Етнически състав: украинци 92,52%, руснаци 6,0%, белоруси 0,48%, поляци 0,16%, арменци 0,13% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Киевска област се дели на 12 областни градски окръга, 25 административни района, 25 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение и 13 града с районно подчинение и 30 селища от градски тип.[1]

Карта на административно-териториалното деление на Киевска област
Административно-териториално деление на Киевска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Киев
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Березан 33 16 546 гр. Березан 16 546 83
2.Била Церква 68 209 176 гр. Била Церква 209 176 84
3.Бориспил 37 60 800 гр. Бориспил 60 800 38
4.Бровари 34 106 540 гр. Бровари 106 540 20
5.Буча 27 35 493 гр. Буча 35 493 31
6.Василков 30 37 666 гр. Василков 37 666 35
7.Ирпен 111 135 239 гр. Ирпен 97 021 27 Ворзел, Гостомел, Коцюбинское
8.Обухов 24 33 149 гр. Обухов 33 149 43
9.Переяслав-Хмелницки 32 27 401 гр. Переяслав-Хмелницки 27 401 112
10.Ржиштев 36 7 416 гр. Ржиштев 7 416 74
11.Славутич 8 24 997 гр. Славутич 24 997 186
12.Фастов 43 46 170 гр. Фастов 46 170 67
Административен район
1.Баришевски 958 35 242 сгт Баришевка 10 851 73
2.Билацерковски 1 276 49 962 гр. Била Церква 84 гр. Узин, Терезино
3.Богуславски 772 34 305 гр. Богуслав 16 552 123
4.Бориспилски 1 485 52 864 гр. Бориспил 38
5.Бородянски 934 57 410 сгт Бородянка 13 215 55 Бабинци, Клавдиево-Тарасово, Немешаево, Песковка
6.Броварски 1 188 68 090 гр. Бровари 20 Великая Димерка, Калиновка, Калита
7.Василковски 1 184 57 457 гр. Василков 35 Глеваха, Гребьонки, Дослидницкое, Калиновка
8.Вишгородски 2 031 73 433 гр. Вишгород 29 079 18 Димер
9.Володарски 649 17 474 сгт Володарка 6 109 120
10.Згуровски 763 16 253 сгт Згуровка 5 067 105
11.Иванковски 3 616 29 574 сгт Иванков 10 526 80 гр. Чернобил
12.Кагарликски 926 33 335 гр. Кагарлик 13 678 77
13.Киево-Святошински 726 181 388 гр. Киев гр. Боярка, гр. Вишневое, Табани
14.Макаровски 1 363 36 257 сгт Макаров 9 949 56 Кодра
15.Мироновски 904 34 064 гр. Мироновка 14 564 104
16.Обуховски 777 35 225 гр. Обухов 43 гр. Украинка, Козин
17.Переяслав-Хмелницки 1 470 27 818 гр. Переяслав-Хмелницки 112
18.Полески 1 288 5 695 сгт Красятичи 639 104
19.Ракитнянски 662 26 904 сгт Ракитное 11 103 113
20.Сквирски 980 37 235 гр. Сквира 16 098 121
21.Ставищенски 674 21 994 сгт Ставище 6 496 136
22.Таращански 758 27 950 гр. Тараща 10 486 126
23.Тетиевски 758 31 622 гр. Тетиев 13 190 148
24.Фастовски 897 30 658 гр. Фастов 67 Боровая, Кожанка
25.Яготински 793 32 377 гр. Яготин 19 818 115

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна