Николаевска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николаевска област
Миколаївська область
Знаме
      
Герб
Mykolaiv in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Николаев
Площ 24 585 km²
Население (2019) 1 126 148 души
45,8 души/km²
Райони 19 + 5
Губернатор Александър Василиевич Стадник
Николаевска област в Общомедия

Николаевска област (на украински: Миколаївська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 24 585 km² (15-то място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 126 148 души[1] (16-то място по население в Украйна, 2,63% от нейното население). Административен център град Николаев. Разстояние от Киев до Николаев 602 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1744 г. на брега на река Южен Буг е основано Орловското укрепление, а селището възникнало край него през 1773 г. официално е утвърдено за град Первомайск (предишни названия Орлик и Олвиопол). През 1789 г. за град е признато селището Николаев, разположено в устието на Южен Буг, а през 1795 г. за град Очаков е признато селището разположено на брега на Черно море (вторично е признато за град през 1938 г.). По време на съветската власт за градове са признати пет неселени места: Вознесенск (1938 г.), Нови Буг и Снигуривка (1961 г.), Нова Одеса (1976 г.) и Бащанка (1987 г.). Най-новият град Южноукраинск е утвърден за такъв след признаването на независимостта на Украйна през 2000 г. На 22 септември 1937 г. от източните райони на голямата Одеска област е образувана николаевска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Николаевска област е разположена в южната част на Украйна. На запад граничи с Одеска област, на север – с кировоградска област, на североизток – с Днепропетровска област, на изток и югоизток – с Херсонска област, а на юг се мие от водите на Черно море. В тези си граници заема площ от 224 585 km² (15-то място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ).[2]

Релефът на областта е предимно равнинен, постепенно понижаващ се от около 200 m на север до 20 – 40 m на юг край бреговете на Черно море. По-голямата част от територията на областта се заема от Причерноморската низина, а в северните райони се простират крайните южни разклонения на обширното Приднепровското възвишение с височина до 240 m (48°07′24″ с. ш. 35°49′00″ и. д. / 48.123333° с. ш. 35.816667° и. д., в северната ѝ част, северно от село Елизаветовка в Братски район). Широките междуречни пространства се характеризират с наличието на обширни овални понижения, т.н. „поди“, които през пролетта се запълват с вода и образуват временни езера[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -4 до -5°С. Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи, със средна юлска температура 27°C. Годишната сума на валежите се колебае от 300 – 350 mm на юг до 450 mm на север, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е средно около 210 денонощия.[2]

Черноморското крайбрежие е силно разчленено от няколко големи лимана – Бугски, Березански, Тузловски, Тилигулски, Днепровски. Основните реки в областта са: Южен Буг, пресичащ западната част на областта от северозапад на югоизток, Ингул (ляв приток на Южен Буг) и Ингулец (десен приток на Днепър).[2]

В северната част на областта преобладават обикновените черноземни почви, като на юг се сменят с южни черноземи и тъмнокафяви, слабо- и средно оподзолени черноземи. Срещат се солонци, солонцово-осолени, заблатени и торфени почви. В приречните и приморските райони са развити пясъчни и песъчливи почви, на места преминаващи в обширни пясъчни пространства. Почти цялата територия на областта се използва за земеделски нужди. Естествената степна растителност се е съхранила единствено по склоновете на овразите и суходолията. Горите и храстите заемат около 2% от територията на областта и са представени предимно от дъб, осика, клен, черна топола, бряст, бор. Площта на полезащитните пояси е около 29,3 km². Животинският свят е представен от лисица, заек, обикновен хомяк, лалугер и др., а от птиците се срещат пъдпъдък, дропла, фазан, сива патка, дива гъска, сива гъска, бекас, степна и полска чучулига и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Николаевска област област е наброявало 1 126 148 души (2,63% от населението на Украйна). Гъстота 45,81 души/km². Градско население 67,86%. Етнически състав: украинци 81,9%, руснаци 14,1%, молдовани 1,0%, белоруси 0,7%, българи 0,4% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Николаевска област се дели на 5 областни градски окръга, 19 административни района, 19 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 3 града с районно подчинение, 17 селища от градски тип и 4 градски района (в град Николаев).[1]

Административно-териториално деление на Николаевска област
Административно-териториално деление на Николаевска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Николаев
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Вознесенск 23 34 607 гр. Вознесенск 34 607 91
2.Николаев 253 485 064 гр. Николаев 485 064 -
3.Очаков 12 14 151 гр. Очаков 14 151 69
4.Первомайск 25 64 588 гр. Первомайск 64 588 165
5.Южноукраинск 24 39 795 гр. Южноукраинск 39 795 124
Административен район
1.Арбузински 1 318 19 751 сгт Арбузинка 6 266 131 Константиновка
2.Бащански 1 706 37 240 гр. Бащанка 12 525 66
3.Березански 1 378 22 945 сгт Березанка 4 114 57
4.Березнеговатски 1 264 19 963 гсгт Березнеговатое 7 552 97
5.Братски 1 129 17 589 сгт Братское 5 164 125
6.Веселиновски 1 245 22 593 сгт Веселиново 5 785 84 Токарьовка
7.Витовски 1 460 50 110 гр. Николаев - Воскресенское, Первомайское
8.Вознесенски 1 392 29 835 гр. Вознесенск 91 Александровка
9.Врадиевски 801 17 198 гсгт Врадиевка 8 275 169
10.Доманевски 1 458 24 986 сгт Доманевка 5 972 129
11.Еланецки 1 018 15 228 сгт Еланец 4 838 90
12.Казанковски 1 349 19 236 сгт Казанка 6 972 130
13.Кривоозерски 914 24 265 сгт Кривое Озеро 7 583 215
14.Николаевски 1 430 29 923 гр. Николаев - Олшанское
15.Новобугски 1 243 30 504 гр. Нови Буг 15 258 100
16.Новоодески 1 428 33 007 гр. Нова Одеса 11 903 44
17.Очаковски 1 488 15 185 гр. Очаков 69
18.Первомайски 1 319 29 421 гр. Первомайск 165 Подгорная
19.Снигуривски 1 395 39 643 гр. Снигуривка 13 454 70

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна