Тернополска област
Тернополска област Тернопільська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Тернопил |
Площ | 13 824 km² |
Население | 1 059 192 души (2017) 76,6 души/km² |
Райони | 17 + 4 |
Губернатор | Иван Богданович Крисак |
Официален сайт | www.oda.te.gov.ua |
Тернополска област в Общомедия |
Тернополска област (на украински: Тернопільська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 13 824 km² (23-то място по големина в Украйна, 2,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 059 192 души[1] (22-ро място по големина в Украйна, 2,36% от нейното население). Административен център град Тернопил. Разстояние от Киев до Тернопил 486 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Най-старите градове на територията на Тернополска област са Кременец (1226 г., в някои източници основаването на града се отнася към 8-и или 9 век) и Тернопил (1549 г.), а най-младите градове Шумск и Лановци са признати за такива съответно през 1999 г. и 2001 г., слез извоюването на независимостта на Украйна. Тепнополска област е образувана на 4 декември 1939 г., след окупирането от СССР на източните полски територии.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Тернополска област е разположена западна част на Украйна. На север граничи – с Ровненска област, на изток – с Хмелницка област, на юг – с Чернивецка област, на югозапад – с Ивано-Франкивска област и на северозапад – с Лвовска област. В тези си граници заема площ от 13 824 km² (23-то място по големина в Украйна, 2,29% от нейната площ) Дължина от север на юг 195 km, ширина от запад на изток 129 km.[2]
Областта заема западната част на Подолското възвишение. В голяма част от територията ѝ преобладаващите височини са от 300 до 400 m, максимална 443 m ( , издигаща се на границата с Ивано-Франкивска област, на 2 km югозападно от село Мечишчев, Бережански район). На север е разположено Кременецкото възвишение, а южно от него – възвишението Толтри (417 m), които са части от Подолското възвишение.[2]
Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -4,6 °C на юг до -5,7 °C на север, средна юлска съответно 19,4 °C и 18,3 °C. Годишна сума на валежите 600 – 680 mm с максимум през летните месеци. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 160 – 165 денонощия.[2]
Територията на Тернополска област попада в два водосборни басейна – Днестър (около 80% от територията) и Днепър (около 20%, северната част). Река Днестър тече по южната граница с Ивано-Франкивска и Черновицка област и всичките нейни леви притоци Золотая Липа, Коропец, Стрипа, Серет, Збруч и др. пресичат областта от север на юг в дълбоки долини. Северната част е заета от водосборния басейн на река Горин (десен приток на Припят, десен приток на Днепър) с нейните притоци Горинка, Исва, Вилия, Жирак и др. Водите на реките се използват основно за производство на електроенергия (множество малки ВЕЦ-ове) и водоснабдяване.[2]
Преобладаващите почви са черноземните. В централните и източните части са развити типичните среднохумусни оподзолени черноземи, а в западните и югоизточни части – оподзолените черноземи, сивите и светлосивите оподзолени почви. Тернополска област е разположена в лесостепната зона. Около 70% от територията ѝ са обработваеми земи, а горите заемат около 12% и са се съхранило предимно по долините на реките, във възвишенията Кременецко и Толтри и по вододелите. Най-разпространени са широколистните гори, съставени от габър (50 – 90%), ясен, бряст, липа, дъб. От долината на Днестър на юг до северната граница на Подолското възвишение се срещат букови гори с примеси от габър, бряст и липа, а в приднестровската част на Подолското възвишение – отделни малки дъбрави. Боровите и дъбово-боровите гори са разпространени по пясъчните тераси на реките Иква и Вилия в най-северната част на областта. Горите се обитават от лисица, заек, бурсук, дива свиня, по-рядко кошута, а в близост до реките и водоемите живеят видри. Аклиматизирани са ондатра, нутрия и енотовидно куче. Птичият свят е представен от дива патица, дива гъска, жерав, чапла, бекас и др.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2017 г. населението на Тернополска област е наброявало 1 059 192 души (2,36% от населението на Украйна). Гъстота 76,62 души/km². Градско население 44,19%. Етническият състав е следният: украинци 96,8%, руснаци 2,3%, поляци 0,6%, беларуси 0,1% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Тернополска област се дели на 4 областни градски окръга, 17 административни района, 18 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 14 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Тернопил (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Бережани | 16 | 18 872 | гр. Бережани | 17 697 | 55 | |
2. Кременец | 21 | 21 063 | гр. Кременец | 21 063 | 75 | |
3. Тернопил | 72 | 217 171 | гр. Тернопил | 217 171 | - | |
4. Чортков | 30 | 28 858 | гр. Чортков | 28 858 | 76 | |
Административен район | ||||||
1. Бережански | 661 | 21 096 | гр. Бережани | 55 | ||
2. Боршчовски | 1006 | 66 909 | гр. Боршчов | 10 862 | 105 | Мелница Подолская, Скала Подолская |
3. Бучачки | 802 | 63 474 | гр. Бучач | 12 414 | 68 | Золотой Поток |
4. Гусятински | 1016 | 59 872 | сгт Гусятин | 7083 | 79 | гр. Копичинци, гр. Хоростков, Гримайлов |
5. Залешчицки | 684 | 46 541 | гр. Залешчики | 9119 | 122 | Толстое |
6. Збаражки | 863 | 57 523 | гр. Збараж | 13 746 | 23 | Вишневец |
7. Зборовски | 978 | 41 389 | гр. Зборов | 6695 | 37 | Зализци |
8. Козовски | 694 | 37 864 | сгт Козова | 8989 | 39 | Козлов |
9. Кременецки | 918 | 46 868 | гр. Кременец | 75 | гр. Почаев | |
10. Лановецки | 632 | 29 556 | гр. Лановци | 8434 | 57 | |
11. Монастириски | 558 | 27 718 | гр. Монастириска | 5618 | 87 | Коропец |
12. Подволочиски | 837 | 42 230 | сгт Подволочиск | 7843 | 42 | гр. Скалат |
13. Подгаецки | 496 | 18 328 | гр. Подгайци | 2688 | 60 | |
14. Теребовлянски | 1130 | 65 326 | гр. Теребовля | 13 425 | 33 | Дружба, Микулинци |
15. Тернопилски | 749 | 67 051 | гр. Тернопил | - | Великая Березовица, Великие Борки | |
16. Чортковски | 903 | 44 517 | гр. Чортков | 76 | Заводское | |
17. Шумски | 838 | 33 473 | гр. Шумск | 5470 | 105 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|