Тернопил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тернопил
Тернопіль
— град —
Знаме
      
Герб
Тернопіль - Архікатедральний собор Непорочного Зачаття Пресвятої Богородиці - 07080278.jpg
Украйна
49.5667° с. ш. 25.6° и. д.
Тернопил
Тернополска област
49.5667° с. ш. 25.6° и. д.
Тернопил
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Област Тернополска област
Площ 72 km²
Надм. височина 320 m
Население 225 286 души
3129 души/km²
Кмет Надал Сергий Виталиович
Основаване 1540 г.
Пощенски код 46000-499
Телефонен код +38 035
Официален сайт www.rada.te.ua
Тернопил в Общомедия

Тернопил (на украински: Тернопіль, на руски: Тернополь, на полски: Tarnopol) е град в Западна Украйна, административен, икономически и културен център на Тернопилска област. Градът е сред центровете на историческата област Галиция.

За покровител на града се смята свещената Текла. Преди Втората световна война олтарът с неговото изображение е бил в Доминиканската църква – по-късно наречена „Катедрала на Непорочното зачатие на Пресвета Богородица“.

Разположен е на река Серет. Той е важен автомобилен и железопътен възел в Украйна. Има население от 225 286 жители (2021).

Население[редактиране | редактиране на кода]

По време на националното преброяване през 2001 г. в Тернопил живеят 227 800 души.[1]

За 94,8 % от населението на Тернопил украинският език е роден, за 3,37 % - руският, за 0,07 % - беларуският и за 0,04 % - полският.[2]

Икономика на града[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на града се основава на промишлеността и е разнообразна и многоотраслова. Основен дял заемат хранително-вкусовата промишленост, производството на изделия от каучук и пластмаса, машиностроенето, леката промишленост, производството на електрическо и електронно оборудване, печатарството. Производственият потенциал на общината включва повече от 120 промишлени предприятия. През 2016 г. повечето от предприятията работиха стабилно и увеличиха обема на производството си.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Тернопил започва на 15 април 1540 г., когато кралската канцелария в Краков дава привилегия за местоположение (Locacio oppidi Tarnopolie) на великия престолонаследник на полското кралство граф Ян (Йоан) Тарновски да основе опидум (град-крепост) Тарнопол на безлюдно място, наречено Сопилче.[4] Името Тарнопол се споменава за първи път в документ от 1575 г. Основната част от жителите на града се състои от украинци. Втората по големина група са поляците.[5] Заедно с основаването на града там е построен и замък.

Населението на Тернопил от самото му основаване е предимно интернационално. Заедно с украинците и поляците тук от 1550 г. живеят и евреи, на които е разрешено да живеят тук по заповед на великия пратеник на короната граф Ян Тарновски, който им предоставя и определени права и задължения.[6]

Градът често е нападан от татарите. Татарите безуспешно се опитват да превземат укрепленията на Тарнопол през 1549, 1575 и 1589 г.[7]

Първата църква в града - църквата „Въздвижение на Светия кръст”

По време на въстанието на Хмелницки през 1648-1654 г. много от жителите му се присъединяват към войските на Хмелницки, особено по време на обсадата на Збараж през 1649 г., на 20 км от града.[8]

Църквата „Въздвижение на Светия кръст” от алтернативна гледна точка

Няколко дни след сключването на Зборовския мирен договор от 1649 г. армията на короната потегля през Тарнопол в посока Лвов. През май 1651 г., в навечерието на битката при Берестечка, Богдан Хмелницки се разположил на лагер край града, като дълго време групирал силите си между Тарнопол и Збараж. Преследвайки армията на престолонаследника М. Калиновски, казаци и татари минават през Тарнопол. Градът е опожарен. Много граждани бягат към река Днепър или към казашките градове. Поляците и евреите са убити от татарите или взети в плен. Що се отнася до украинците, хетманът се споразумя с хана да ги води свободно чак до Лвов.[9]

Ян Тарновски
Украинска гръко-католическа катедрала „Непорочно зачатие на Пресветата Дева Мария” (бивша доминиканска църква).
Украинската гръко-католическа катедрала „Непорочно зачатие на Блажената Дева Мария” отвътре

Следващият епизод с армията на Хмелницки в Тарнопол се отнася към 1653 г. За да установи настроенията в армията, Хмелницки свиква черен съвет край Тарнопол. Въпреки позицията на Хмелницки, който се съгласява да приеме протектората на султана, дворянството е против, в полза на възстановяването на подчинението на царя[9]. През ноември 1654 г., след като Запорожката армия вече е приела подчинението на руския цар, по време на войната на казашко-руската армия с Жечпосполита, дворянските отряди начело с хетмана Потоцки и Ляскоронски[10], събрали силите си в Тарнопол, потеглят към Каменец. Оттук те започнаха настъпление към Подолието, към Бар.[10] А през септември 1655 г. вече казашки полкове, обединени с руските войски, настъпващи към Лвов, наред с други селища превземат и Тарнопол.[11]

За последен път в Тарнопол армията на Б.Хмелницки се появява през 1657 г. След Хмелницки, през 1660-1670 г. в Подолието и Галиция се води борба за създаване на независима Украинска казашка държава под ръководството на хетмана Петър Дорошенко. Негови съюзници са Османската империя и нейният васал - Кримското ханство. Тези съюзници опустошават селищата в Подолието. Тарнопол не прави изключение.[12]

Замъкът Тернопил

През 1772 г. Тарнопол става част от Австрийската империя след първото разделяне на Полско-литовската държава, а от 1783 г. става център на Австрийската околия.[13]

20 век[редактиране | редактиране на кода]

Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ е разрушена през 1954 г.

Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ в неоготически стил е построена през 1903-1908 г. Автор на проекта на църквата е галисийският архитект, главен представител на галисийската неоготика Теодор Мариан Талевски (1857-1910).[14] Църквата в Тернопил е разрушена през 1954 г. Върху неговите основи по-късно е построен централен универсален магазин, който е открит през октомври 1959 г.[15]

Карта на Тарнополското воеводство

След разпадането на Австрийската монархия в края на Първата световна война през ноември 1918 г. градът за кратко става част от Западноукраинската народна република. По време на Полско-украинската война през юли 1919 г. Полша окупира и последните части на Западноукраинската народна република. През ноември 1919 г. градът става изцяло част от Полша. През септември 1921 г. е създадено Тарнополското воеводство, включващо 17 окръга.[16]

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 17 септември 1939 г. съветски военни части, в изпълнение на договореностите на пакта Молотов-Рибентроп, преминават река Збруч и навлизат в западните украински земи. Вечерта на същия ден частите на 10-а танкова бригада и кавалерийската дивизия навлизат в град Тарнопол.[17] Започва процесът на интегриране на западноукраинските земи в Украинската съветска социалистическа република и Съветския съюз. Върху получените земи възникват Лвовска, Станиславска (по-късно Ивано-Франкивска) и Тарнополска област.

През декември 1939 г. - януари 1940 г. в Тарнополската област е въведено ново административно-териториално деление.[18]

След идването на съветската власт животът в Западна Украйна претърпява значителни промени. Започват процесите на съветско строителство и национализация на земята, предприятията и работилниците, както и на собствеността на „едрите земевладелци и буржоазията”. До края на 1939 г. 32 промишлени предприятия, банки, 100 големи къщи и хотели в Тарнопол са предадени на държавата. В края на 1940 г. в града има 36 промишлени предприятия, а 1516 занаятчии са организирани в промишлени артели.[17]

Знаме на УПА

След отбранителни сражения на 2 юли 1941 г. частите на Червената армия напускат Тарнопол. Той е окупиран от германските войски. Но на следващия ден войниците от 10-та танкова дивизия на генерал-майор С. Я. Огурцов, която е част от 15-ти мехокорпуса на Червената армия на генерал-майор Г. И. Карпезо, изтласкват нацистите от града. На следващия ден обаче те напускат Тарнопол.[19] В града е разположен щабът на XIV моторизиран корпус на Вермахта и 5-та дивизия „Викинг”.

През 1942-1943 г. полската Армия Крайова активно се противопоставя на нацисткото управление и провежда операции за присъединяване на Тарнопол към бъдещата полска държава. От друга страна, украинците, политически представени от Организацията на украинските националисти (ОУН), се борят за собствена независима държава. През 1942-1949 г. в Тарнополска област действа Украинската въстаническа армия (УПА), която се бори за независимостта на Украйна (срещу нацистите, полската Армия Крайова и Полската народна армия, както и срещу Съветския съюз), след като на 30 юни 1941 г. в Лвов е провъзгласен Законът за възстановяване на украинската държава.

През март 1944 г. започва освобождаването на Тарнополската област от частите на 1-ви Украински фронт на Червената армия. На 8 март започват боевете за Тарнопол. Те са толкова ожесточени, че по-късно са наречени „малият Сталинград”.

На 9 август 1944 г. със специален указ Президиумът на Върховния съвет на СССР преименува град Тарнопол на град Тернопил. По този начин древното историческо име е заменено с краткотрайно, «правилната» транскрипция на името на града се определя от решенията на властите. След преименуването на Тернопил произходът на името на града се извежда от „трънливо поле” (на украински: терен полe).[17]

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След Потсдамската конференция през 1945 г. границите на Полша са прекроени и Тернопил е включен в състава на Украинската съветска социалистическа република. До края на 1946 г. поляците се преселват в Нова Полша. След разпадането на Съветския съюз Тернопил става част от независима Украйна и до днес е център на Тернопилска област.

Евромайдан в Тернопил

До 18 юли 2020 г. Тернопил се счита за град с регионално значение и не е част от район Тернопил, въпреки че е неин център. В рамките на административната реформа в Украйна броят на районите в Тернопилска област е намален на три и градът е присъединен към Тернопилска област.[20][21]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Към 2018 г. в Тернопил се намират 10 висши училища

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ 2001 | English version | Results | General results of the census | Total number of actual population | Ternopil' region. // Посетен на 2021-10-20.
  2. ↑ Портал об'єднаних громад України — Gromada.info. // Посетен на 2021-10-20.
  3. ↑ «Програму розвитку малого і середнього підприємництва в м. Тернополі на 2017-2018 роки». // Посетен на 2021-10-20.
  4. ↑ Locacio oppidi Tamopolie // Archiwum Główne Akt Dawnych w Warszawie. Metryka Koronna. - Ks. 61. - 290-292 v.
  5. ↑ Архивъ Юго-Западной Россіи, часть VIII, Т. IV. Акты .о землевладѣніи въ Юго-Западной Россіи ХѴ-ХѴШ вв. - Кіевъ, 1907. - 451 с
  6. ↑ Leniek Jan. Przywileje królów i właścicieli miasta Tarnopola, znajdująnce się w archiwum miejskiem / Jan Leniek // L Rocznik Kółka Naukowego Tarnopolskiego za rok 1892. - Tarnopol, 1892. - S. 14—65.
  7. ↑ Stupnicki Hippolit. Galicya pod względem topograficzno-geograficznohistorycznym / Hippolit Stupnicki. - Lwów, 1849. - 176 s.
  8. ↑ Виникнення і розвиток міста Тернопіль » Історія міст і сіл Української РСР. // Посетен на 2021-10-20.
  9. ↑ а б Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Київ: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 1. - 1996. - 880 с.
  10. ↑ а б Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Киш: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 2. - 1997. - 776 с.
  11. ↑ Крип’якевич І. П. Богдан Хмельницький / Відп. ред. Ф. П. Шевченко, І. Л. Бутич, Я. Д. Ісаєвич. - 2-е вид., виправлене і доповнене. - Львів: Світ, 1990. - 408 с.
  12. ↑ Окаринський В. Тернопіль в часи Богдана Хмельницького / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 2-8 червня. № 21 (438).- С . 8.
  13. ↑ Окаринський В. Власники Тернополя / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 28 квітня - 4 травня. - № 17 (434). - СЛ 0.
  14. ↑ Biernat Marcin. Kościół parafialny p.w. Matki Boskiej Nieustającej Pomocy w Tarnopolu / Marcin Biernat // Materiały do dziejów sztuki sakralnej na ziemiach wschodnich dawnej Rzeczypospolitej / Redakcja naukowa: Jan K. Ostrowski. - Część I. Kościoły i klasztory rzymskokatolickie dawnego Województwa Ruskiego. - Tom 16. - Kraków, 2008. - S. 215-270.
  15. ↑ Бойцун Л. Тернопіль у плині літ. Історико-краєзнавчі замальовки / Л. Бойцун. - Тернопіль: Джура, 2003. - 392 с.
  16. ↑ Бармак М. В. Тернопільщина: від Першої до Другої світової війни 1 М. В. Бармак ІІ Тернопілля: сторінки історії. - Тернопіль, 1995. - С. 130-149.
  17. ↑ а б в Історія міст і сіл УРСР: В 26 тг. - Т. XIX: Тернопільська область / Нечай С. П. (голова редкол.). - Київ: Інститут історії АН УРСР, 1973. - 640 с.
  18. ↑ Газ. «Вільне життя». - 1940. - 22 січня // ДАТО. - Фонд виконкому Тернопільської обласної Ради депутатів трудящих (1939-1970).
  19. ↑ Баграмян И. X. Так начиналась война / И. X. Баграмян. - Киев: Издательство политической литературы Украины, 1984. -493 с.
  20. ↑ Про утворення та ліквідацію районів. // Посетен на 2021-10-20.
  21. ↑ Нові райони: карти + склад. // Посетен на 2021-10-20.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тернопил&oldid=11234908“.