Богомил Берон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Богомил Берон
български лекар

Роден
Богомил Берон
Починал

Образование Вюрцбургски университет
Семейство
Баща Васил Берон
Деца Васил Берон

Богомил Василев Берон е български лекар, един от основоположниците на дерматологията и венерологията в страната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Богомил Берон е роден през 1866 година в Болград в семейството на Васил Берон, по това време директор на българската гимназия в града. През 1885 година завършва гимназия в Дармщат, а през 1889 година – медицина във Вюрцбургския университет. През 1889 – 1890 г. специализира във Виена, през 1893 и 1894 г. отново във Виена и в Париж, през 1896 г. за три месеца е в Бреслау и Берлин. От 1907 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. От 1908 до 1919 година е председател на Българския лекарски съюз. През 1921 г. специализира в Берлин.[1]

От 1907 г. е действителен член на Българска академия на науките. Дописен член е на Дружеството на чешките природоизпитатели и лекари от 1911 г. От 7 февруари 1920 г. Богомил Берон е доцент, от 10 март 1923 г. е извънреден професор а от 16 март 1927 г. – редовен професор, титуляр на катедрата по кожно-венерически болести в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподава курсовете специална дерматология и венерология, кожни болести, кожно-венерически болести.[1] През 1922 година оглавява новосъздадените катедра и клиника по кожни и венерически болести в университета, като заема тези длъжности до смъртта си. Сред основните направления на изследванията му са туберкулозата на кожата и проказата. В периода 1926 - 1927 г. е декан на Медицинския факултет.[2] Директор е на университетската клиника по кожно-венерически болести. Почетен председател на Българското дерматологическо дружество, член е на Германското дерматологическо дружество и почетен член на Югославското дерматологическо дружество.[1]

Богомил Берон умира на 4 септември 1936 година в София. В същата година той дарява средства за изграждане на сградата на първия в България венерологичен диспансер.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 52 – 53.
  2. Клиника по кожни и венерически болести – София
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Медицина“         Портал „Медицина          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „България“         Портал „България