Васил Берон (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Берон.

Васил Берон
български юрист
Роден
Починал
2 ноември 1935 г. (30 г.)
Националност Флаг на България България
Право
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Известен с работи в областта на гражданското право
Семейство
Баща Богомил Берон

Васил Богомилов Берон е български юрист, доцент по гражданско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 декември 1904 г. в София, в семейството на дерматолога д-р Богомил Берон. Завършва класическия отдел на Първа мъжка софийска гимназия през 1923 г. През 1927 г. завършва право в Софийския университет, след което, през учебните 1928/1929 и 1929/1930 година специализира в Париж, Рим, Лайпциг и Берлин. От 10 декември 1927 г. е доброволен асистент по гражданско право, а от 28 януари 1933 г. е редовен доцент в катедрата по гражданско право към Юридическия факултет на Софийския университет. Води курсове по гражданско право – обща част, семейно право и облигационно право. От 1933 г. е постоянен сътрудник на списание „Юридически архив“, занимава се с преглед на законодателството в България и в чужбина, съдебна практика и правна книжнина. Почива на 2 ноември 1935 г. в София.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съотношението между договорната и деликатната отговорност“ (1929 г.)
  • „Незаконното обогатяване във вреда на другиго“ (1931 г.)
  • „Какви са правата на притежателя на етаж или част от етаж според закона за етажната собственост“ (1932 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 53 – 54.