1-во средно училище „Пенчо Славейков“
| 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | София, България |
| Основаване | 7 януари 1879 г. |
| Основател | Марин Дринов Йосиф Ковачев |
| Вид | училище |
| Директор | Веселка Тепавичарова |
| Публични характеристики | |
| Девиз | „Като първо, няма второ!” |
| Патрон | Пенчо Славейков |
| Навигация | |
 Местоположение в Оборище | |
| Адрес | ул. „Стара планина“ № 11 |
| Телефон | 02 / 983-53-63 |
| info-2216001@edu.mon.bg | |
| Сайт | 1sousofia.org |
| 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ в Общомедия | |
1-во средно училище „Пенчо Славейков“, създадено през 1879 година като Софийска класическа гимназия, е втората пълна гимназия в България след Пловдивската мъжка гимназия. През 1904 година гимназиятa в София е преименувана на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“, а от 1931 година се намира на ул. „Стара планина“ 11.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода] |
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]
Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г., като неин патрон е свети Иван Рилски. Подготовката за създаването ѝ започва веднага след Освобождението и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор Йосиф Ковачев.[3] Проф. Марин Дринов, тогавашният ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела, полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, да открие класически и реални гимназии; за тази цел издава „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“.
Според тези правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов, което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:
- „Софийската класическа гимназия е отворена на 7 януари 1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов.“
Записани са 111 ученици от цялата етническа територия на България, сред които 24 от Македония и 6 от Пиротско. Гимназията има четирима учители, от които един е от Македония.[4] В първи клас са 76 ученици (две паралелки), във втори клас – 35 ученици. Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“.[5] В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие („закон божи“), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:
- „1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.“
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.[6] Въпросът „реалното и класическо образование“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения:
1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, математика, рисуване – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.
2. Второто мнение е, че образованието трябва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.
За удовлетворяване на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.
В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.
Разширяване и отделяне на нови училища
[редактиране | редактиране на кода]
В нова постройка на гимназията, където се намират понастоящем Журналистическият факултет и Ботаническата градина, започва учебната 1882/3 г. След реалните паралелки, от 1909 г. се разкриват и полукласически.
Между 10 декември 1882 и 25 декември 1883 в сградата на Мъжката гимназия (ъгъла на ул. „Московска“ и „Дунав“) заседава Третото обикновено народно събрание на Княжество България.
Първоначално причислени към гимназията, три трикласни училища се обособяват като Първа, Втора и Трета софийски мъжки прогимназии, по-късно броят на учениците расте и се отделят Четвърта и Пета софийски мъжки прогимназии. През 1912 г. се отделят откритите в нея технически паралелки като Софийско средно техническо училище. Учители от гимназията се пренасочват и към софийските художествени и музикални училища.
Сградата на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“, понастоящем Първо СУ „Пенчо Славейков“, е построена през 1931 г.[7] Дотогава са наемани сгради от частни лица. Такава е все още съществуваща сграда на ул. „Будапеща“ 8 (ул. „Тетевенска“) и бул. „Дондуков“, някога собственост на Иван Бобевски.
Имена на гимназията
[редактиране | редактиране на кода]| Име | от | до |
|---|---|---|
| Софийска класическа гимназия | 1879 | 1886 |
| Софийска класическа и реална гимназия | 1887 | 1903 |
| I софийска мъжка гимназия „Св. Ив.Рилски“ | 1904 | 1950 |
| Пълно средно мъжко училище № 10 „Димитър Благоев“ | 1950 | 1954 |
| Десето средно смесено училище „Димитър Благоев“ | 1954 | 1966 |
| Първа политехническа гимназия „Димитър Благоев“ | 1967 | 1975 |
| Първо единно средно политехническо училище „Димитър Благоев“ | 1976 | 1992 |
| Първо средно общообразователно училище „Пенчо Славейков“ | 1992 | 2016 |
| 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ | 2016 | - |
Директори
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Стаменов 07.01.1879 – 31.01.1881
- Спас Вацов 01.02.1881 – 01.05.1881
- архимандрит Кирил Лъвов 01.05.1881 – 01.05.1883
- Петър Ангелов 01.05.1883 – 31.12.1883
- Димитър Агура 01.01.1884 – 31.03.1885
- Никола Михайловски 01.04.1885 – 20.09.1886
- Станимир Станимиров I път: 20.09.1886 – 31.08.1893 II път: 01.10.1899 – 31.10.1902 III път: 13.09.1903 – 13.03.1910 IV път: 01.09.1919 – 07.09.1921
- Кунчо Кутинчев I път: 01.09.1893 – 30.09.1899 II път: 01.11.1902 – 12.09.1903
- Георги Попвасилев 13.03.1910 – 20.11.1911
- Георги Раев 21.11.1911 – 01.09.1919
- Христо Кръстев 08.09.1921 – 1929
- 1933 – 1944: Стефан Димитров
- -1945: Никола Табаков
- -1948: Стефан Знеполски[8]
- -1950: Иван Пенчев
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 1 СОУ „Пенчо Славейков // priem.bg. Посетен на 7 ноември 2021 г.
- ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929.
- ↑ Стоянова, Р. Първа софийска мъжка гимназия // daritelite.bg. Енциклопедия „Дарителството“.
- ↑ Колев, Йордан К. София - образователен и културен център за българите в чужбина // София – 130 години столица на България. Сборник със статии, посветени на София. Научен форум „София – 130 години столица на България“ 31 март 2009. с. 109.
- ↑ НГДЕК настоява да остане в центъра на София // Дарик, 25.10.2013. Посетен на 17.10.2021.
- ↑ Първо СОУ „Пенчо Славейков“ // registarnauchilishtata.com. Посетен на 19.05.2025.
- ↑ 140 години от откриването на Първа мъжка гимназия // Регионален исторически музей, София, 09.01.2019. Посетен на 6.11.2021.
- ↑ ПЪРВА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ – СОФИЯ, от Никола Г. Алтънков, На 18.5.1948 год. Учителският съвет на 1 Соф.мъжка гимназия има редовно заседание под председателството на директора на гимназията г-н Ст.Знеполски...
